просветителство

Характерът на просветителството трябва да бъде изяснен, тъй като така ще се разбере по-правилно идеологическата и политическата борба в България през 60-70-те години на XIX век. Учените, които са изследвали българското просветителство в посочения период (Жак Натан, Мих. Димитров) отбелязват следните негови черти: 1. Просветителството е реакционна идеология на богатите търговци и занаятчии; 2. То е противоположно на идеологията на революционерите; 3. Идеите на просветителите са противоположни на възгледите на руските революционни демократи. Михаил Димитров посочва, че „след Кримската война просветителството се възприело от цялата буржоазна класа у нас".1, В националните борби през този период (60-70-те години, Л. Е.) те играли демобилизираща роля. 2 „Характерно за просветителството като идеологично течение е, че то предпочитало пътя на еволюцията пред революцията, з В един от последните си трудове Мих. Димитров идва до извода: „просветителството подаваше ръка на туркофилството, то бе идеология за борба срещу революционното движение и стана общо оръжие на всички буржоазни политически течения преди Освобождението, оттатък и отсам Дунава. 4 В посочените изводи М. Димитров поставя знак на равенство между просветиетлството, еволюционизма и туркофилството. Жак Натан в книгата си „Българското възраждане" също говори за противоположността между просветители и революционери. „Докато - пише Жак Натан - просветителите и църковниците изразяваха интересите на богатите върхове на българския народ, революционерите бяха изразители на интересите на пропадащите еснафи, на огромната част от селяните и на една част от зараждащата се буржоазна класа (либералната и част)" 5 А нализирайки мирогледа на Каравелов, Жак Натан и Мих. Димитров го противопоставят на Раковски и Ботев - като просветител на революционери. Грозю Грозев в „История на българската философия" разграничава две направления на обществената мисъл в България през 60-70-те години на XIX век, противостоящи едно на друго - революционното и просветителското.