преодоляването

Споровете за границите в изкуството нямат граници. Те ту избухват в шумни естетически разпри, изпълнени с гневни възгласи, саркастични съгла сия и вопли на комично отчаяние, ту заглъхват в тишината на кабинетните размишления, отново бушуват в пламенни литературни манифести и угасват в схоластични мастилени войни... В това няма нищо ново. Ново, интересно и различно е онова, което всеки път събужда тези теоретически бури - те никога не минават „безнаказано" за самото изкуство и готовността му да ги намира освежителни и здравословни издава, че тъкмо то е главният виновник и подбудител. Естетическите дуе ли не само ласкаят неговото самочувствие и не само го карат бързо да прощава драскотините, които понякога получава в бъркотията на по-разгореще ните схватки - в тях то проверява собствената си стойност и съблазнителност, своя чар и покоряващо влияние. То много добре знае, че там, където има 3 въпроси, има интерес, където се търсят отговори, има познание, а където има познание, има развитие... Но постоянните спорове, сблъсък на страсти и състояние на неустанове ност, също омръзват на капризната дама: най-сетне всичко си има граници. Периодите на равносметка и успокоение, на вътрешно съзряване ще подгот вят новото възраждане на интереса към неизвестното, нова жажда за риск, нова любов към въпросите. Но възраждането не означава просто възкръсва не, а преобновяване, осъзнатост на „несходствата в сходното", носталгичен поглед „отвъд" по посока на предишните благоустроени и обживени граници