определения

Проблемите на стила са привличали вниманието на изследователите на ораторското и поетическото изкуство още от древността. Известните класически ре торики на Аристотел, Цицерон, Квинтилиан и други са посветени на въпросите за словесно-знаковите фигури и в по-общ смисъл - на въпросите за стила. Древността познава т. нар. нормативна поетика, но набелязва и известна свобода на творческата индивидуалност. По този повод С. С. Аверинцев отбелязва: „Затова гръцката литература губи тази атмосфера на вътрешна анонимност, вътре в коя то са работили „писарите“, „мъдреците“ и „пророците“ на Близкия Изток - даже и когато техните имена са останали в паметта на потомците. Същото би могло да се каже и за римската литература с нейното ясно изразено индивидуално лице. Анонимността, разбира се, не означава липса на стил, но универсалността убива твърде важния за творението личен белег. Древните са се занимавали не само общо с въпросите на стила, а и конкретно с текста, като реално „овеществяване" чрез словото на стила. Гръцките мислители са схващали речта като структура, която напомня струк турата на материята, на съществуващото. Демокрит примерно, който е имал отношение към структурата на вещите, на материалния свят, се е занимавал и с въпросите на словото. И то за него е „структурирано“, както и материят.. И то есвоего рода модел на съществуващото, но вече в своя си специфична форма, с особено проявление. Според Демокрит вселената се състои от атоми. Между те зи атоми съществуват сцепления и така се създава цялостната реалност на материалния свят. Словото се състои от звукове и думи, между тях също съществу ва сцепление. Промяната на звук или на отделна дума в една езикова цялост пре дизвиква изменение и в израза, и в смисъла. Демокрит мисли, че както от различни атоми могат да се създадат различни светове, така и от различни звукове и думи могат да се създават различни душевни състояния било при трагедията, било при комедията. Атомите се различават поради три причини: разлика във фигурите на атомите, разнообразие в „положението им", разлика в начина на съчетаване". Тези три фактора обуславят и различията в текстовете, като Демокрит обръща особено внимание на начина за съчетаването на звуковете („буквите").