Публикувана на
Free access
Резюме
Трудно е да се намери български книжовник от моето поколение, който по един или друг начин да не е минал през литературната школа на Божан Ангелов. И лесно е да се обясни защо е така: едва прекрачили прага на гимназията, по неговата „Стилистика" и по неговата Теория на прозата и поезията" ние за пръв път започнахме да проникваме в техниката на художественото творчество. Тази среща с автора обаче се налагаше от изискванията на едина програ ма, преследваше една учебно-образователна цел и обикновено приключваше още в долните класове, без да доведе до по трайни отражения. Така повечето от нас се запознаваха с учебникаря и педагога, без да се доберат до неговите изследвания и литературнокритически преценки върху българските писатели. А щом етака дори с онези, които се учеха от неговите книги, още по-малка осведоменост може да се очаква от младото поколение: много често то дори не е чувало неговото име. Ето защо сборникът „Литературни ста- тии", който излезе неотдавна и съдържа някои от по-характерните работи на Божан Ангелов, иде тъкмо навреме да отговори на една назряла потреба. Той ще помогне на нашия нов читател да се запознае с един малко известен книжовник, с когото досега са се занимавали предимно специалистите, и заедно с това ще даде възможност на мнозина по-възрастни да се убедят, че авторът на няко гашните учебници по художествена словесност не е бил обикновен сух теоретик, както им се струва по стара памет, а се е вълнувал преди всичко от проблежите на живата българска литература. Сборникът „Литературни статии" е разделен на три дяла, в които са обединени еднородни работи: върху фолклора (1), върху историята на българската литература (II) и критически очерци върху някои видни български писатели (III). Към последния дял, без да се свързват по предмет с останалите, са прибавени и две статии върху сензационната литература. Очевидно, целта на съставителя е била да представи автора така, че читателят, след като се запознае с книгата, да добие сравнително пълна представа за основните насоки на неговата литературна работа. И трябва да се каже, че методологически този подход е правилен. Обаче аз имам едно възражение от практическо есте ство, което се отнася до дял втори от книгата.


Литературен труженик [Божан Ангелов]

  • Издател
    Печатница на Държавното военно издателство при МНО
    Обхват на страниците:
    115
    -
    123
    Брой страници
    9
    Език
    Български
    Брой преглеждания:
    ПУБЛИКУВАНО НА :
    download: download

  • Резюме
    Трудно е да се намери български книжовник от моето поколение, който по един или друг начин да не е минал през литературната школа на Божан Ангелов. И лесно е да се обясни защо е така: едва прекрачили прага на гимназията, по неговата „Стилистика" и по неговата Теория на прозата и поезията" ние за пръв път започнахме да проникваме в техниката на художественото творчество. Тази среща с автора обаче се налагаше от изискванията на едина програ ма, преследваше една учебно-образователна цел и обикновено приключваше още в долните класове, без да доведе до по трайни отражения. Така повечето от нас се запознаваха с учебникаря и педагога, без да се доберат до неговите изследвания и литературнокритически преценки върху българските писатели. А щом етака дори с онези, които се учеха от неговите книги, още по-малка осведоменост може да се очаква от младото поколение: много често то дори не е чувало неговото име. Ето защо сборникът „Литературни ста- тии", който излезе неотдавна и съдържа някои от по-характерните работи на Божан Ангелов, иде тъкмо навреме да отговори на една назряла потреба. Той ще помогне на нашия нов читател да се запознае с един малко известен книжовник, с когото досега са се занимавали предимно специалистите, и заедно с това ще даде възможност на мнозина по-възрастни да се убедят, че авторът на няко гашните учебници по художествена словесност не е бил обикновен сух теоретик, както им се струва по стара памет, а се е вълнувал преди всичко от проблежите на живата българска литература. Сборникът „Литературни статии" е разделен на три дяла, в които са обединени еднородни работи: върху фолклора (1), върху историята на българската литература (II) и критически очерци върху някои видни български писатели (III). Към последния дял, без да се свързват по предмет с останалите, са прибавени и две статии върху сензационната литература. Очевидно, целта на съставителя е била да представи автора така, че читателят, след като се запознае с книгата, да добие сравнително пълна представа за основните насоки на неговата литературна работа. И трябва да се каже, че методологически този подход е правилен. Обаче аз имам едно възражение от практическо есте ство, което се отнася до дял втори от книгата.