Изкуството на критика

За мен човекът, личността, авторът са едно нещо. Затова, прочитайки последната му книга, не можех да не се върна към някои първи впечатления от неговите работи. Беше отдавна. Баща ми беше редовен читател на „Философски преглед", на Това внушително списание с жълти корици, което внасяше респект у най-малките и от чийто едър шрифт нищо не разбирахме. Веднъж заварих в къщи баща си и брат си. Те четяха нещо на глас от списанието с жълтите корици. Какво беше то - не зная. Само помня, че се говореше за някакъв тип младежи, които знаят като петте си пръста любов- ниците на Шарл Боайе и поклонниците на Грета Гарбо. За миг се умълчаха. В тоя като Момемнт брат ми се обърна към мен и, ме посочи, каза, че и аз ги знам не по-зле от тях. Понеже тогава бях киноман истрастен събирач на снимки, не можех да разбера понятията, вложени в думите му. Едва по-късно разбрах.