Старият писател беше решил да прекара последните години от своя неспокоен живот „по-близо до природата". Берковица със своята красива околност му се беше много понравила. Тази околност му напомняла много швейцарския ландшафт, както той често обичаше да казва. Затова в началото на 1934 година Антон Страшимиров пристигна за втори път на летуване в Това курортно градче. Всеки ден старият писател правеше своите разходки до „Ашиклар". Почти не пропускаше случай да се отбие в горския разсадник, да се полюбува на пъстървите в намиращия се там рибарник и да се пошегува за това-онова. Веднъж в разговор, той изрази голямото си желание да се изкачи на връх „Ком Чел бил „Нова земя" от Вазов и му направило много силно впечатление описанието, което той давал за гледката, която се откривала от там. Дали пък е толкова хубаво на връх Ком?
Спомени за Антон Страшимиров
-
ИздателПечатница на Държавното военно издателство при МНООбхват на страниците:113-115Брой страници3ЕзикБългарскиБрой преглеждания:ПУБЛИКУВАНО НА :
download: download
-
Проблемна областКлючови думиРезюме
Старият писател беше решил да прекара последните години от своя неспокоен живот „по-близо до природата". Берковица със своята красива околност му се беше много понравила. Тази околност му напомняла много швейцарския ландшафт, както той често обичаше да казва. Затова в началото на 1934 година Антон Страшимиров пристигна за втори път на летуване в Това курортно градче. Всеки ден старият писател правеше своите разходки до „Ашиклар". Почти не пропускаше случай да се отбие в горския разсадник, да се полюбува на пъстървите в намиращия се там рибарник и да се пошегува за това-онова. Веднъж в разговор, той изрази голямото си желание да се изкачи на връх „Ком Чел бил „Нова земя" от Вазов и му направило много силно впечатление описанието, което той давал за гледката, която се откривала от там. Дали пък е толкова хубаво на връх Ком?