La cultura bulgara nel medioevo balcanico-tra Oriente e Occidente Europeo. Atti dell’8’Songresso internazionale di studi sull’alto medioevo

Така е озаглавен сборникът, който отразява докладите, изнесени на една ползотворна двустранна среща, посветена на 1300-годишнината от основаването на българската държава. През последните няколко години бяха организирани редица съвместни конференции, посветени на обществено-политическите, културно-историческите и пр. връзки между Апенинския полуостров иБалканите, и по-конкретно - между Италия и българските земи. Сборникът, който представяме тук, дава добра представа в колко широк обхват могат да се разглеждат българо-италианските връзки през средновековието. Публикуваните доклади са на брой двадесет и един, а към тях трябва да се прибавят и уводното слово на акад. Ив. Дуйчев, както и заклю чителният доклад на проф. С. Грачоти. Към тома са прибавени и кратка хроника на самия конгрес, програма и списък на участниците. Ив. Дуйчев е озаглавил уводния си доклад „Изток и Запад в българската цивилизация през Средновековието" („L'Occidente e l'Oriente nella civilta bulgara del Medioevo"). В няколко страници бъл гарският учен дава един вид извлечение от множеството свои проучвания върху посочената тема тика. В рамките на своето виждане за средновековните „Изток" и „Запад" той разглежда явления, които са позволили на прабългарските степни пле мена, както и на земеделските уседнали славянски множества да усвоят по свой начин византийското наследство и да изградят своя, българска култура през средновековието. Спирам се на другите доклади не по азбучен ред на авторите им, както са дадени в съдържанието, а приблизително по тематика, която се доближа ва до начина, по който те са били подредени в програмата на конгреса. А. Кариле разглежда ненадминатата „История" на Йоан Кантакузин в нейното значение за бъл гарската история. Затова докладът му е озаглавен „Йоан VI Кантакузин и България" („Giovanni VI e la Bulgaria"). Авторът е съумял да подбере найинтересните моменти от Кантакузиновите мемоари във връзка с поземлените отношения в Бълга рия и европейските земи на империята, социалните сблъсъци, които са особено изострени в навечерието на османското завладяване, демографските пробле ми и пр. - всичко това, пречупено през политиче ското верую на този бивш император, приел монашеското расо, след като е отстранен от престола. Към изследването на италианския учен бихме добавили няколко заглавия на български автори, кои то са се занимавали с някои от разглежданите проблеми - на първо място трябва да се спомене Л. Йончев, който преведе големи откъси от Кантакузин, отпечатани в „Гръцки извори за българската история", т. Х. С., 1980, с. 218-396. Два от докладите са посветени на българската църковна история, а именно - докладите на Г. Фе далто „Българската църква между Византия и Рим. От Борис I (853-888) до Калоян (1197-1207); съв падения и противоположности" („La Chiesa bulgara tra Bisanzio e Roma, Da Boris I (853-888) a Kalojan (1197-1207): convergenze e contrasti") и на М. Лац ко „Инокентий III и България“ („Innocenzo III e la Bulgaria"). В първия доклад прави впечатление добрата теоретична постановка на българския църковен въ прос, разгледан от юридическа гледна точка, например положението на източните патриарси в общоцърковната юрисдикция и мястото, което заема българският патриарх между ІХ и XIII в. Интересни сравнения могат да се направят в духа на авторовата постановка между другите народностни" цър кви и българската. За съжаление вмъкнали са се някои груби грешки - например годините на управлението на Калоян (в съдържанието), роднин ските му връзки с Иван Асен II; има и пропуски в библиографията. А в доклада на М. Лацко (вече покойник) заслужава да се отбележи добрият ана лиз върху гъвкавата политика на Инокентий II, разгледана на по-общ фон, а за българската стра на главно във връзка с прочутото изречение „У нас патриарх и примас имат почти еднакво значе ние". От църковно-юридическа гледна точка тази постановка е съчетана добре с тълкуването, което дава самият Калоян, за да постигне политическите си цели.