Литературни списания от Франция и САЩ

Редакцията на сп. „Йороп" в своята поредица от специални тематични броеве с посветила своя двоен брой, с който приключва 1983 г., на съвременната турска литература. Трябва да отбележа още с първите редове на настоящия преглед пълнотата на съдържа нието, с което на читателите на „Йороп е дадена забележително ярка картина на днешната турска литература, при участието на видни съвременни турски писатели и критици: от именития пост Назъм Хикмет до недим Гюрсел. Броят започва с краткия уводен текст на цитирания Недим Гюрсел, озаглавен „Дългият марш на турската литература", в който авторът казва: „Историята на турците е един дълъг марш в дословния смисъл на термина, който тръгва от крайнините на Китай, за да спре на Източното Средиземноморие. И Недим Гюрсел привежда следното четиристишие на Назъм Хикмет: „Страната, която наподобява глава на кобила / дошла в галоп от далечна Азия /, за да потопи нозе в Средиземно море /, тази страна е нашата. Текстът на турския автор съдържа кратки исторически данни за Турската империя: селджукиди, Отоманска империя, до република Турция в 1923 г. Мустафа Кемал Ататюрк създава върху остатъците на многонационалната им перия турска национална държава. Недим Гюрсел, когото цитираме, е една от водещите фигури на младата турска литература, автор на новели и повести (преведе ни на френски) и на докторска теза върху Арагон и Назъм Хикмет", държана в париж ката Сорбона. Специалният брой ни предлага представителни текстове (поеми, новели и есета) от днешната турска литература, т. е. само от републиканския период. Що се отнася до старата турска литература (XIII—XIX в.), пише Недим Гюрсел, тя е толкова богата и разнобразна, че нито мистичната поезия на крупния поет Юнус Емре, основоположник на националната литература, нито поезията на народните певци, нито отоманските „ди вани", нито традиционните наративни жанро ве като епопеята и приказката биха могли да се изчерпят.