Явлението Маяковски

Така влезе той в литературата - в спор с всичко, което социалистическата революция отрича, с химни за всичко, в името на което тази революция пламна. И самият той беше остро оспорван и с преклонение възпяван. Еднакво блестящ като поет, артист - рецитатор на собствените си стихове - оратор, теоретик, полемист и пропагандист на новаторството в поезията, той обикаля страната света като мощен - може би най-мощния - рупор на новата революционна, на съветската култура. Рязьк, остроумен и безкомпромисен - той е имал много съмишленици, последователи и подражатели. И естествено немалко опоненти врагове. Неговите рецитали и речи за поезията нерядко са били съпровождани с остри пререкания, а понякога завършвали и със скандали. Това беше в ония неулегнали и неспокойни времена след току-що победилата революция, време кипеж, на дирения нови пътища в културата и творчеството, време на пълна свобода на споровете. Времето, когато най-силно се прояви новаторският дух на родената от революцията култура. И на Увлечен още като ученик от революционното движение, Маяковски попада в затвора. След освобождението му се отдава главно на литературна работа. И още първите му стихове внасят нови, непознати дотогава тонове в руската поезия. Много по-късно Анна Ахматова в стихотворението си Маяковски в 1913 година ще изрече точни слова за него: