1300 Jahre Bulgarien. Teil. 2

(По случай Първия международен конгрес по българистика - София, 1981 г.) Първата част на това издание, рецензирана в книжка девета на сп. „Литературна мисъл от 1981 г., излезе в самото навече рие на Първия международен конгрес по българистика. Съдържанието на отпечатаната през 1982 г. втора част, както и постиг натите с нея нови резултати потвърждават научния характер на този двутомен труд и основанията да го поставим сред значителните чуждестранни публикации, посветени на големия форум по българистика. Включе ни са седем проучвания: 1. Кирил Харалампиев, Ото Мюлер-Неудорф - неговият при8 Легендата на Болинтиняну не е „Михай изпуска знамето", а спасява“; „Касандра" е „Росандра" (8 с., с. 75); Александри не е рисувал „акварели", а е нарекъл пейзажната си лирика „Пастели" и името е останало в румънската литература като жанрово название (с. 87); Йосиф Соколски е захвърлил не патриархалните" си, а „патриаршеските си одежди (с. 143, у Раковски - патришките"). 9 В една нова монография, посветена на пу- блицистиката на Хасдеу (V. Sand u. Publicistica lui Hasdeu. Bucuresti, 1974, p. 75), приносът му в „Бъдущност" не е разгледан, понеже за автора не са били достъпни брое вете, в които той е сътрудничил. 134 нос за България; Ханс Захс, София - една висока крепост на аксиомната геометрия; Бернард Тьонес, Мюнхен и съвременната бъл гаристика; Винфриед Бауман, Властта на злото върху човека. Към учението на Климент Охридски; Гунтер Михел, За честотното разделение на дължината на думата в българския и гръцкия език; Норберт Райтер, Drugăji, ină, allos, étteros; Христо Василев, Южнославя низми и балканизми в българския език. Най-съществения дял и на този том обра зуват статиите по въпроси на езикознанието и литературата - две обособени и развива ни области на българистиката във ФРГ. Кирил Харалампиев, наш сънародник и преподавател по български език и литература в Мюнхенския университет, представя малко познатата личност на Ото Мюлер-Неудорф - книжовник с несъмнено място в историята на немско-българските литературни взаимоотношения през първите десетилетия на ХХ в. Изключително важна е преди всичко изнесе ната от автора фактическа информация: през 1912-1913 г. Ото Мюлер-Неудорф е журналист в София и оттук сътрудничи на „Frankfurter Allgemeine Zeitung; изучава българска та история и култура; обиква душевността на българите и до края на живота си остава впечатлен от историята и нравите им; превеж да произведения на Петко Тодоров, Елин Пелин, Добри Немиров и други български писатели, а преведеният от него откъс от „Кървава песен" от Пенчо Славейков не е изгубил и днес, по оценката на К. Харалампиев, високите си художествени качества; поставя началото на поредицата „Българска библиотека" и подема редица инициативи, чието осъществяване в условията преди и непосредствено след Първата световна война оказва положително въздействие: все тогава (1917) отпечатва „Blumen aus dem Balkan" - първата антология на новобългарската литература в превод на немски език. Не само това. Ото Мюлер-Неудорф възпява нашата страна в късно отпечатаната му стихосбирка (1948) „Българско отечество - 24 песни". Неговото най-хубаво стихотворение в този цикъл, цитирано в статията, е органична част от онази великолепна, все още обаче неосъ ществена антология на поетичния образ на България в световната литература, създа вана последователно от различни поети и на различни езици. Заслужава да се спомене още и показателният факт, че именно в 1948 г. Неудорф издава стихосбирките под побъл гарената форма на собственото си име - Стоил Новоселски,