Автор
Публикувана на
Free access
Резюме

Давид Овадия има едно стихотворение, което прочетох наскоро, сега го препрочитам, без да съм сигурна, че го разбирам добре. Не мога да го свържа, както трябва, с „Партизански дневник“, „До последния миг“, „Отрядът живее", струва ми се, че някак си то противоречи на „Менахо“, „Леваневски“... Но с какво? И дали е така? Стихотворението е без заглавие, писано е, предполагам, през последните десетина години, защото за пръв път го намирам в сборника от 1973 г. (както виждаме - много след споменатите стихосбирки за партизанския отряд), повтаря се в „Белият снежен килим" (1975), където са събрани найхубавите стихове на поета - значи той държи на него.



Давид Овадия

  • Обхват на страниците:
    22
    -
    29
    Брой страници
    8
    Език
    Български
    Брой преглеждания:
    ПУБЛИКУВАНО НА :
    download: download

  • Ключови думи
    Резюме

    Давид Овадия има едно стихотворение, което прочетох наскоро, сега го препрочитам, без да съм сигурна, че го разбирам добре. Не мога да го свържа, както трябва, с „Партизански дневник“, „До последния миг“, „Отрядът живее", струва ми се, че някак си то противоречи на „Менахо“, „Леваневски“... Но с какво? И дали е така? Стихотворението е без заглавие, писано е, предполагам, през последните десетина години, защото за пръв път го намирам в сборника от 1973 г. (както виждаме - много след споменатите стихосбирки за партизанския отряд), повтаря се в „Белият снежен килим" (1975), където са събрани найхубавите стихове на поета - значи той държи на него.