Естонското литературно присъствие у нас

Стихове от естонски поети се появяват в българския печат през втората половина на 50-те години. Под тях най-често е отбелязано: „Превод от естонски на Ангел Тодоров." (Към края на 1956 г. този наш поет посещава за пръв път Естония и още тогава, както и след посещенията си през 1960, 1966, 1974 г. той се връща с възторзи, които го правят ревностен популяризатор на естонската литература в България.) В самото начало, пък и до наши дни това са поетични пре води във вестници и списания, по-късно и в отделни издания: стихове от А. Алле, И Барбарус, Л. Хайнсалу, А. Каал, А. Кирнер, Й. Семпер, Р. Парве и Юх. Сют исте; и „Избрани стихотворения" от Юх. Смуул (изд. през 1962), от М. Траат „Стихове" (изд. в 1972). И отново в периодичния ни печат - естонска лирика (П. Е. Руммо, Я. Каплински и, разбира се, от срод ната с всички поколения Дебора Вааранди). А естонската драматургия? През 60-те и 70-те години ни стават известни пиеси от Л. Кі хас, Р. Каугвер, Е. Раннет, А. Лийвес, М. Унт. Паралелно върви и представянето на естонския разказ, чиито най-добри майстори в изд. „Народна култура" през 1978 г. изградиха сборника „Естонски разкази". Популярен сред деца и възрастни у нас стана и Енно Рауд, носител на Ан дерсеновата награда. Твърде много е направено Юхан Смуул да заговори пред българския читател не само като поет, но и със своите колабрьоньонски „Монолози" (в превод на А. Ди митров от 1980 г.); със славните си репортажни откровения „Ледената книга" (бълг. изд. през 1962), „Японско море. Декември" (1971). „Светлина в Коорди" от Х. Леберехт е първият естонски роман, появил се в български превод през 1958 г., последван от поредица блестящи романисти: Й. Семпер - „Червените карамфили " (1962), фр. Туглас „Малкият Иллимар" (1965) и вече през втората половина на 70-те години: „Танц около парния котел" на М. Траат, „Една нощ“ и „Капки дъжд" от П. Куусберг, „Малки романи" от Енн Ветемаа, „Заглъхналите звънчета" на Ем. Беекман, „Живот и любов" на А. Х. Таммсааре, „Небесен камък" от Я. Кросс. Издателство „Хр. Г. Да нов" в края на миналата година ни поднесе романа на Мати Унт „Есенен бал", а издателството ни във Варна през тази (1982) година публикува „Пред прага на северното сияние“, чийто автор Ленарт Мери заедно с покойния вече Юх. Смуул държи първото място сред майсторите на ре портажния роман в днешната естонска литература. Точно такъв един роман („Хвойната из държа и на суша" от Юло Туулик) подготвя за скорошно издание „Партиздат". Въздържам се да цитирам естонските заглавия в най-новите планове на нашите издателства. Но не виждам сред тях авторски сборници на такива поетеси като Марие Ундер, Бетти Алвер и Дебора Вал ранди, които утвърдиха, тъй да се каже, матриархата в поезията на естонците