Черноризец Храбър. О писменехь от Алда Джамбелука-Коссова

Авторката пристъпва към пълен анализ на всички познати днес преписи - от XIIIXIV в. до XIX в., в резултат на което те биват обособени като хомогенна традиция (75 преписа), българска преправка на творбата (2 преписа) и руска преправка (3 пре писа). Палеографските данни и датировката на преписите са възприети според монографията на проф. К. Куев. В хомогенното яд ро на ръкописната традиция, която се приема за компактна, „затворена“, се очертават три разклонения - а, в и у, всяко от които носи свои специфични черти. Ето по какъв начин авторката определя метода, чрез който са анализирани и класифицирани преписите: „Критическото сравняване на преписите, както вече беше изнесено, води до обединяването им в групи въз основа на засвидетелствуваните в техния текст обединяващи грешки, а понякога и само характерни разночетения или обновления" (с. 35). А. Коссова подчер тава, че всяко разклонение носи свои отличи телни разночетения, които едновременно са обединяващи и разединяващи - от една страна, общ произход на преписите от всяко разклонение и от друга, изключване на възмож ността те да са преднамерено коригирани от преписвачите. Правилно е отбелязано, че трите разклонения в ръкописната традиция са резултат от естествения развой на преписването на творбата и не представляват целенасочено прередактиране на текста. Текстологическото сравнение е извършено прецизно, като се следват строго и последователно методологическите принципи, избрани от авторката. Изнесени са редица интересни и важни за историята на текста на „За буквите" наблюдения, подкрепени с добре подбрана аргументация. Тук могат да се посочат резултатите от сравняването на Московския препис със Соловецкия препис № 913, които убедително доказват, че последният е копие на Московския препис. Не по-малко убедителен е анализът на Вроцлавския препис, запазен според публикацията на О. О. Бодянски, както и сполучливото определяне на копията на Лаврентиевия препис - Барсовия и Инокентиевия. В края на този раздел, озаглавен „Устройство на ръкописната традиция", е поместена схемата на съотношението между всички преписи от хомогенното ядро, която дава възможност нагледно да се види мястото на всеки от тях в ръкописната традиция.