Априлска литературна дискусия ’81

Отново април стана месец на строгата писателска самопреценка, на вглеждането в постигнатото и неуспятото, на очертаване с колективни усилия магистралните насоки в нашата литература. И в това има някакъв нетърсен символ - защото именно този месец, с чието име свързваме качествения скок в цялостния ни живот и в частност в областта на културата и изкуството през последния четвърт век, е като че ли предопределен за отсяване зърното от плявата, за трезво, самокритично и конструктивно обглеждане на успехи и неуспехи - така, както повелява духът на Април. Именно такова е значението и на ставащите вече традиционни априлски литературни дискус и и, както показва и втората от тях, състояла се в края на месец април тази година. Едва ли е необходимо обстойно да изтък ваме обстоятелствата, които оставиха своя отпечатък върху нея - и големите годишнини (тринадесет века от основаването на българската държава и 25 години от историческия Априлски пленум), и особено - току-що завършилият Дванадесети конгрес на БКП, от чиято висока трибуна прозвуча и признанието за успехите на нашата литература, и новите изисквания, които народът и партията, самата епоха, поставят пред нея. И може определено да се каже, че именно тази повеля бе най-верният ориентир в обсъждането на годишната литературна продукция от 1980 г., което нерядко разширяваше границите си, за да се навлезе задълбочено в основните проблеми и тенденции на литературното развитие. В петте дни на дискусията бяха прочетени седем доклада - за прозата (Наташа Манолова), за поезията (Александър Геров, Васил Колевски), за литературната критика (Пантелей Зарев, Атанас Свиленов), за драматургията (Любомир Тенев), за кинодраматургията (Емил Петров), за детско-юношеската литература (Георги Струмски). Независимо че в някои от тях имаше и доста спорни, а в отделни случаи и явно несъстоятелни оценки, Мнения, становища и пр., може да се каже, че като цяло докладите очертаха панорамата на литературната 1980 г. в нейния сложен релеф от тематични и жанрово-стилови търсения, с разнопосочността на проблематиката, с върховете на постиженията и провалите 1:54 на неуспеха. В това отношение не можем да не отбележим и повишената критичност на някои от докладите - критичност, дошла като пряк отговор на партийната повеля повнимателно да се отсява зърното от плявата, да се прилага безкомпромисно и творчески класово-партийният критерий (макар че, разбира се, в това отношение може още много да се желае). А още по-ценно е, че тази критич ност бе оплодена не от духа на самоцелно и наплевателско отрицание, а от желанието за съзидание чрез критика. И, както изтъкна в заключителното си слово председателят на СБП Любомир Левчев: „При такава повишена взискателност, със задоволителна конкретност и безспорна компетентност дискусията потвърди като общ извод значителните успехи на нашата нова, социалистическореалистическа литература. Особено убедително в докладите и в изказванията се открой онова творческо многообразие и многогласие, което е необходима предпоставка за по-високи постижения. " Наистина главният извод от дискусията не може да бъде друг - в картината на литературната 1980 г. доминират постиженията, те дават тон и определят насоките на по-нататъшното литературно развитие. Тази безспорна констатация и породената от нея радост не бива обаче да ни кара да затваряме очи пред слабостите, пред негативните тенденции, които са по-опасни, защото надхвър лят рамките на единичната и индивидуална писателска несполука. И тук стигаме отново до въпроса за ролята и неизпълнените задължения на критиката, поставен с партийна принципиалност и откро вена задълбоченост (за разлика от някои изказвания) в заключителното слово на Любомир Левчев: „Нашата литература има още големи, неразкрити възможности, които ни карат да бъдем неудовлетворени от проблемната задълбоченост на нашия разговор. Твърде много прокламираме класово-партийния критерий, но все още трудно намираме неговите естетически измерения, все още се плашим от големите нови обобщения, гле даме ги с неизживяно неверие в новаторските сили на нашата литература. Затова жизне ните факти, неопознати и творчески неовла дени, често пъти далеч ни изпреварват.