Литературни списания от ГДР и Австрия

Литературните издания не престават да коментират голямото „събитие на деня" в немскоезиковата книжнина - публикуването на първите томове от „Дневниците“ на Томас Ман. Списанието на Академията по изкуствата на ГДР „Зин унд форм" предлага в тази връзка обстойния и компетентен анализ на Фридрих Дикман, озаглавен „Томас Ман след Хитлеровото идване на власт", който заслужава по-специален интерес. Авторът проследява историческите съ бития, пратили най-значителния немски писател от онова време в емиграция. Десет дни, след като Хитлер е назначен от прези дента Хинденбург за райхсканцлер (30.1.1933), Томас Ман изнася в аулата на Мюнхенския университет лекция върху Рихард Вагнер, с която на следния ден отпътува за Амстердам, а после за Брюксел и Париж. На 26.11 той заминава с жена си на почивка в Швейцария. Един ден по-късно с опожаряването на Райхстага Хитлер намира повод за отдавна подготвената „нощ на дългите ножове". В цяла Германия започват изстъпления; по телефона от Мюнхен Томас Ман получава предупреждението да остане за момента в Швейцария. А на Великден до него стига новината за протеста на Рихард Вагнеровия град Мюнхен" срещу вече публикуваната лекция. Там между другото се казва: „Ние чувствуваме Вагнер като музикално-драматичен израз на най-дълбоките пориви на немската душа, която не ще позволим да бъде обиждана от естетически снобизъм. Там блести и следният бисер: „Който в собствените си произведения се показва тъй неблагонадежден и невеж, няма право да упражнява критика над утвърдени немски великани на духа. Този политически донос обаче се превръща в своеобразно спасение за писателя, който е възнамерявал след отшумяването на националните вълнения да се завърне в Мюн хен, за да легализира престоя си извън страната. Заслепението и малодушнето тъкмо на онази културна прослойка, за чисто духовно и политическо освобождение той е воювал с цялата си писателска и обществена дейност, сега му препречват обратния път и с това го избавят от несъмнената изолация, която в 11 Литературна мисъл, кн. 8 най-добрия случай би го очаквала в Хитлерова Германия. Публикуваните дневници започват от дните, когато Томас Ман неуверено дири в Швейцария място, където да продължи творческата си работа, мъчително прекъсната от принудителната емиграция. Дневниците ще обхващат общо четири тома и ще съдържат записките на писателя до деня на неговата смърт. В ръкопис те обемат повече от 5000 страници и авторът на статията отбелязва, че дори като количество този труд е вече вну шителен наред с художествените произве дения, публицистичните и есеистичните творби, множеството лекции и огромната кореспонденция на писателя. Удивителното е как Томас Ман енамирал време за всичко това, за семейството си и шестте деца, за продължителните си разходки и разговори, за пъту вания и светски живот. И тъкмо записките в дневника дават представа за изключително изпълнения му с перипетии ден. Духовното напрежение и при най-обикновените занимания нерядко се отразява на здравословното му състояние. В тези трудни дни на житейски поврат не липсват дълбоки душевни кризи и нервни сътресения. Ала не е необходимо да се прочетат дневниците на Томас Ман, за да се узнае, че душевната лабилност и податливост към творчество представляват за него психически-диалектично единство. Тук писателят е отбелязал за себе си своите преживявания, планове и надежди; записките му служат като своеобразно очистване от „изискванията на деня“, като затвърдяване на възприетата действителност. Нерядко той използува бележките си за публикации, но те преди всичко му заменят вечерната молитва", равносметката на изтеклия ден. Тук също проличава импулсът, подхранващ всяко епическо изкуство: съхраненият спомен се схваща като по-висш и траен живот от самата действителност, отбелязва авторът.