Публикувана на
Free access
Резюме
В днешно време социологията се ползува от повишения интерес на всички слоеве на обществото. Като неотменна съставка на марксизма-ленинизма тя подхранва различ ните нива на общественото управление с теоретическа и емпирическа социологическа информация за явления, процеси и тенденции в живота на обществото и съдействува за социалното планиране, прогнозиране и усъвършенствуване на социалистическия начин на живот. Характерна е всеобхватността на социологическите изследвания, които са еднакво важни в политическата, духовната или чисто практическата сфера. Оформила се в България като самостоя телна обществена наука преди около 20 години, социологията си извоюва бързо полагащото и се място в нашата страна. За кратко време бяха предприети крупни емпирични социологически изследвания в национален мащаб, като по-важни от тях бяха на религията през 1962 г. и на града и селото през 1968 г. Последното представляваше един от първите опити в световната практика да се обхване социологическата структура на обществото и се очертае неговият абстрактен модел. Не по-малко важни бяха социологическите изследвания в промишлени предприятия, имащи за цел да проверят емпирически концепцията за същността на промишленото предприятие като специфична социологическа система и да разкрият силата и въздействието на значимите за функционирането и развитието на отделното предприятие и трудовия колектив фактори. Институтът по социология, Инсти тутът по съвременни социални теории и сп. „Социологически проблеми" са онези научни звена, които осъществяват ползотворна дей ност в областта на социологията.


Funktion und Wirkung. Soziologische Untersuchungen zur Literatur und Kunst

  • Издател
    Печатница на Издателството на Българската академия на науките
    Обхват на страниците:
    171
    -
    178
    Брой страници
    8
    Език
    Български
    Брой преглеждания:
    ПУБЛИКУВАНО НА :
    download: download

  • Резюме
    В днешно време социологията се ползува от повишения интерес на всички слоеве на обществото. Като неотменна съставка на марксизма-ленинизма тя подхранва различ ните нива на общественото управление с теоретическа и емпирическа социологическа информация за явления, процеси и тенденции в живота на обществото и съдействува за социалното планиране, прогнозиране и усъвършенствуване на социалистическия начин на живот. Характерна е всеобхватността на социологическите изследвания, които са еднакво важни в политическата, духовната или чисто практическата сфера. Оформила се в България като самостоя телна обществена наука преди около 20 години, социологията си извоюва бързо полагащото и се място в нашата страна. За кратко време бяха предприети крупни емпирични социологически изследвания в национален мащаб, като по-важни от тях бяха на религията през 1962 г. и на града и селото през 1968 г. Последното представляваше един от първите опити в световната практика да се обхване социологическата структура на обществото и се очертае неговият абстрактен модел. Не по-малко важни бяха социологическите изследвания в промишлени предприятия, имащи за цел да проверят емпирически концепцията за същността на промишленото предприятие като специфична социологическа система и да разкрият силата и въздействието на значимите за функционирането и развитието на отделното предприятие и трудовия колектив фактори. Институтът по социология, Инсти тутът по съвременни социални теории и сп. „Социологически проблеми" са онези научни звена, които осъществяват ползотворна дей ност в областта на социологията.