По страниците на литературни списания от СССР и ФРГ

Богатото и разностранно съдържание на ки. 6 на сп. „Вопросы литературы", орган на Съюза на писателите на СССР и Института за световна литература „Максим Горки", предлага на читателя много интересни из- следвания върху различни проблеми из теорията на художествения превод, историята на руската класическа литература, тенденциите в развитието на съвременната съветска литература и пр. Заслужава внимание например подборката материали под наслов Черти на художествената култура на зрялото социалистическо общество" - „Образът на живота, героят и литературата" от Г. Бровман, „Диалектиката на единството и различията" от Ю. Кузменко, Повече внимание към новото" от В. Ос- коцкий, „Заедно с колектива" от Ю. Лукин, „Да стигнеш до същността" от В. Баранов и Гледайки в бъдещето" от Ю. Андреев. За щото с тях продължава традицията на списанието да разглежда проблемите на развитието на съвременната литература (и в по- широк смисъл - художествена култура изоб що) в цялата им комплексна сложност, тър- сейки взаимовръзката между процесите в об- щественото развитие и стимулираните от тях тенденции в изкуството и културата. Наближаващата 150-годишнина от рожде нието на Н. Г. Чернишевски е отбелязана със статията на Б. Итенберг Из историята на „Писма без адрес"; в областта на литературната история - макар и с явно мемоарен характер - са и бележките на О. Форш „За себе си, за Петров-водкин и Читателя". На българския читател несъмнено ще бъде интересна и статията на Е. Книпович „Призванието на изследователя", защото е посве тена на трудовете на един литературовед, който отдавна е получил заслужено признание У нас - Борис Сучков. (Достатъчно е да при- помним, че капиталното му изследване Историческата съдба на реализма“ е пре ведено на български, което не може да се каже - за жалост - за много и много други класически литературоведски книги.) По традиция списанието отделя немалко място и на изследвания върху чужди - класически и съвременни - литератури. Сред материалите от този род в кн. 6 трябва да отбележим на първо място статията на В. Земсков „Какво завещание ни е оставил Шекспир?". Разглеждайки последната творба на великия писател („Буря"), авторът разкрива недокосвани досега страни от идейно-художествените възгледи на Шекспир, най-пълно въплътени в сложната образна структура на пиесата. Не по-малък интерес представлява и „Историята започва - историята продъл жава от И. Тертерян, посветена на сложните ипротиворечиви процеси в съвременната испанска литература, предизвикани от новия обществено-политически климат в Испания след краха на франкизма. Тази подборка се допълва от статията на Б. Тарасов „Инте лектуалният демонизъм" и поетическата „гимнастика" (Естетическите възгледи на Пол Валери)". Ние ще се спрем по-подробно обаче на две други статии, чиято методологическа актуалност и перспективност ни се струва несъмненена - въпреки отделни спорни или направо неубедителни моменти в тях. Става дума за „Обективният критерий (Обликът на лирическия герой и поетиката на превода)" от Аида Абуашвили, поместена под рубри ката „Художественият превод и взаимодей ствието на литературите“ заедно със статията на В. Коротич „Още по-добре, още по-пълно, още по-ползотворно…