Ведбал и Димитър Подвързачов

Когато през април 1961 г., в разгара на Първата световна война, след близо седемгодиш но прекъсване „Българан“ отново започва да излиза, между неговите най-активни сътрудници с и Ведбал, който само след година ще бъде вече Христо Смирненски. Още във втория брой на списанието се появяват неговите стихотворения „Марш на столичани“ и „Защо е мъжът", а в „Поща"-та на бр. 10 от 1 юли 1916 г. вече четем: „Ведбал. Срещнете се с нашия редактор В бр. 19 отново го редакцията. 1 По канят да намине към Райко Алексиев) това време редактор на „Българан“ (заедно с Александър Божинов и е Димитър Подвързачов, който завежда и „Поща"-та. Явно, той бързо е успял да оцени проя вения вече импровизаторски талант на хумориста Ведбал. Години по-късно Александър Жендов ще пише в спомените си за Смирненски: „... тоя дребен, мургав младеж, почти наш връстник, беше вече един от първите сътрудници на голя мото списание „Българан", чиито колони бяха непостижима мечта за младите хумористи. Сам Некий Нагел (Димитър Подвързачов) бе пожелал да се срещне лично с Ведбала, определил му беше дори и редовен хонорар, а Некий Нагел значеше тогава много в нашия ху мор. Ние ревнувахме Христо от „Българан“, особено след като по настояване на Подвързачова псевдонима Ведбал бе запазен само за „Българан“, а в „Смях и сълзи" Христовите работи се подписваха с други псевдоними. "2 Неотдавна, когато отново прехвърлях Подвързачовия архив, попаднах на един негов бележник от 1916 г. Между наброските на разни стихотворения, мисли и парадокси там той с акуратния си красив почерк е записал: „На Ведбал съм дал на 3. IX - 30." Малко по-долу: „На Ведбал в началото на юни - 30." Има нещо символично в това, че именно Димитър Подвързачов - „бащата на литературното поколение, което дойде след Пенчо Славейков, духовният брат на Дебелянов, Лилиев, Георги Райчев, Константин Константинов, е подкрепил и първите стъпки на хумориста Вед бал в „Българан". На пръв поглед двамата са толкова различни в творческия си темперамент и в идейните си позиции, че трудно може да се открие какво ги сближава. Но така е само на повърхността. Ако се взрем по-дълбоко, ще открием, че в някои отношения творчеството на Ведбал се роде това на Димитър Подвързачов. C Мнозина литератори са проследявали пътя на Смирненски от „К во да е“ до „Червен смях", неведнъж е изтъквано, че хуморът и сатирата заемат изключително място в неговата толкова кратка творческа биография. На пръсти се броят обаче опитите те да се видят в кон текста на дотогавашната хумористично-сатирична традиция у нас, за да се открои още по-ярко спецификата им.