Резюме
Стихосложението и римата са едни от най-важните компоненти на стихотворната структура, играещи роля в развитието на поезията през Възраждането. Някои от възникващите в тази връзка проблеми (особено за стихосложе нието) са поставяни неведнъж в научната литература и вече е затвърдено мне нието за важната роля на чуждите влияния за въвеждането на силаботониката в българската възрожденска поезия. Без да отхвърля по принцип това становище, настоящата статия има за цел да обърне по-специално внимание на другия важен фактор в това отношение, който често се подценява: вътрешнотруктурните процеси, протичащи в развитието на поезията, свързани главно с фолклорното съзнание. Че изграждането на стихосложението ев най-тясна зависимост от влиянието на чуждите литератури и на фолклора, показва цялото развитие на възрожденската поезия: под чуждо въздействие у нас се налага през XVII, XVIII и XIX в. силабизмът на руските вирши и пак под чуждо влияние (плюс решителното въздействие на фолклорното съзнание) в средата на века той отмира, за да бъде заместен от силаботониката. В историята на българската поезия силабизмът заема твърде широко място и можем с основание да говорим за силабичен етап в нейното развитие. Първата фаза на този етап е свързана с чуждите влияния и попада в естетиче ските граници на религиозния канон, характерен за творчеството на първите стохотворци (заемане наготово на метафори, епитети, сравнения от шаблонната поетика на популярната тогава религиозна поезия). Българската силабична поезия от XVIII и XIX в. има два „потока" - православен“ и „католически“. Първият води изворите си от руската и сръбската религиозна поезия, а вторият - главно от хърватската каноническа литература. За ранни прояви на рецепция на силабизма у нас имаме малко сведения. Известно е силабично стихотворение, написано (или преписано) от йеромонах Стефан Ловешки през XVII в., знае се също така за даскал Даниил, работил през 50-те години на същия век и писал посвещения и силабични стихотворе ния. 1
Към въпроса за римата и стихосложението във възрожденската поезия
-
ИздателПечатница на Издателството на Българската академия на наукитеОбхват на страниците:71-86Брой страници16ЕзикБългарскиБрой преглеждания:ПУБЛИКУВАНО НА :
download: download
-
Ключови думиРезюмеСтихосложението и римата са едни от най-важните компоненти на стихотворната структура, играещи роля в развитието на поезията през Възраждането. Някои от възникващите в тази връзка проблеми (особено за стихосложе нието) са поставяни неведнъж в научната литература и вече е затвърдено мне нието за важната роля на чуждите влияния за въвеждането на силаботониката в българската възрожденска поезия. Без да отхвърля по принцип това становище, настоящата статия има за цел да обърне по-специално внимание на другия важен фактор в това отношение, който често се подценява: вътрешнотруктурните процеси, протичащи в развитието на поезията, свързани главно с фолклорното съзнание. Че изграждането на стихосложението ев най-тясна зависимост от влиянието на чуждите литератури и на фолклора, показва цялото развитие на възрожденската поезия: под чуждо въздействие у нас се налага през XVII, XVIII и XIX в. силабизмът на руските вирши и пак под чуждо влияние (плюс решителното въздействие на фолклорното съзнание) в средата на века той отмира, за да бъде заместен от силаботониката. В историята на българската поезия силабизмът заема твърде широко място и можем с основание да говорим за силабичен етап в нейното развитие. Първата фаза на този етап е свързана с чуждите влияния и попада в естетиче ските граници на религиозния канон, характерен за творчеството на първите стохотворци (заемане наготово на метафори, епитети, сравнения от шаблонната поетика на популярната тогава религиозна поезия). Българската силабична поезия от XVIII и XIX в. има два „потока" - православен“ и „католически“. Първият води изворите си от руската и сръбската религиозна поезия, а вторият - главно от хърватската каноническа литература. За ранни прояви на рецепция на силабизма у нас имаме малко сведения. Известно е силабично стихотворение, написано (или преписано) от йеромонах Стефан Ловешки през XVII в., знае се също така за даскал Даниил, работил през 50-те години на същия век и писал посвещения и силабични стихотворе ния. 1