Неуморният обвинител от Симеон Правчанов

В поредицата „Художествено-доку ментални биографии" книгата на Правчанов е посветена на общественика Антон Страшимиров. За автора Страшимиров е „не толкова надарен художник, колкото забележителен човек - неустрашим граж данин-демократ и войнствуващ антифашист". Такова убеждение, макар да иска уточняване (тъй като творецът има стойност не само с величината на дарованието си, но и с идейно-естетическата актуалност на търсенията си), дава основание за специален интерес към гражданската биография на писателя. Очакваме новото изследване да обогати досега изградената представа за Страшимиров, да я конкре тизира. Не оставаме излъгани. Правчанов дава превес на документалното начало, придържа се обикновено към лаконичността на хрониста. Избрал е най-доброто в случая - трябва да навлезе в един богат на събития живот, много неспокоен, много неравен, трябва да се срещне с лич ност от голяма величина, която затруднява биографа с противоречия. А документал ният разказ е среща на живо" с писателя и неговите съвременници, навлизане в ежедневието на историята. своята Правчанов ограничава задача във възстановяване" два периода от живота на писателя - 1903-1905 и 1923- 1927. Безспорно това са върховите моменти в гражданската дейност на Страшимиров, годините на най-голямата му близост с неговия народ, най-пълното съзвучие с демократичните тенденции на времето, години, в които личността му се изявява в своята истинска духовна мощ. За осветляване на тези биографични етапи авторът събира материала, свързан с борбата на Страшимиров срещу монарха и военщината в началото на века и с изобличаването на фашизма в годините на следсептемврий ския погром. Така се обособяват двата акцента в композицията на изследването. Но в същност Правчанов не е могъл да ангажира вниманието си единствено с върховите моменти. Налага му се да стигне до тях, проследявайки изграждането на общественика. Написана е отделна глава - „Кратка, но необходима предистория" - - за учителските години, които предшеству ват първите сериозни политически проявле ния на Страшимиров. Тук е използуван преди всичко разказът на самия писател за преживяното („Творчество и живот"), както и свидетелството на художестве ните му творби. Впрочем началните пи сателски изяви на Страшимиров интере суват автора само като потвърждение на гражданските му позиции. Краткото анали лизиране на „Кочаловската крамола" има за цел да стигне до заключението, че това е най-социално отзивчивият разказ на Страшимиров". Спазвайки ограниченията, които си е наложил, Правчанов още тук дава представа за характера на героя си - характер с подчертана социална заин тересованост, гражданска активност, неудържимо непокорство - големите политически схватки му предстоят. През 1903-1905 г. Страшимиров става значи телна фигура в политическия живот на страната. Той е депутат на младодемокра тическата партия в Народното събрание, името му е в близост с имената на Стоян Михайловски, Найчо Цанов и други ак тивни политици от онова време. Така го е видял Правчанов, събирайки свидетел ствата за големия двубой на Страшимиров с Фердинанд. Статии и изявления на пи сателя, извлечения от дневниците на На родното събрание, съдебни документи потвърждават важни за гражданската биография на Страшимиров факти, важни също за очертаване политическото положение в страната - споровете в Народното събрание по актуални въпроси, изоблича ването на Фердинанд, създаване на „За кона за Особата“ и първия процес по негосрещу Михайловски, обществения протест, забележителните с гражданската си сме лост публикации на Страшимиров в „Ден", конфликтите с българската военщина, процеса срещу Страшимиров. В страниците, посветени на събитията от 1903- 1905 г., Правчанов съумява да докумен тира добре изобличаването на българския монархизъм от Страшимиров, но също и да представи неговото поведение като ярка проява на демократизма на българската интелигенция, на антимонар хическите настроения в страната.