Gogol’ – păvikrungger hos Karavelov, Vazov og Sremac от Erika Knudsen

Структурният метод в сравнителното ли тературознание, приложен за ново разчитане на многократно анализираните произведения, дава приноси главно в областта на композицията и стила или поправя традиционната представа за междуезиковите контакти, изградена предимно върху интуитивното езиково чувство на литераторите. Внимание единствено към езиковите структури, изводи, независими от екстралингвистическите фактори - това са последователно критику ваните недъзи на литературния структурализъм: малко са изследванията, които све ряват данните от езиковия анализ на една творба с изразните средства на цяла литературна генерация или представят композицията и стила в диахроничен план, успоредно с развитието на художествените Идеи. Дисертацията на датската славистка Ерика Кнусен „Гоголевото влияние върху Караве дов, Вазов и Сремац" защитена през юни т. г. в Орхуския университет, е оформена върху постигнатото равновесие между струк турно-типологическия и литературно-историческия метод. В уводната част са подбрани документи за ранната популярност на Гогол сред южните славяни и за отношението на балканските писатели към него; съпоставени са основните идеи от научната литература по въпроса. Авторката се заема да опише Моделите - сюжетни, стилни, езикови, - чиято поява с определена честота дава основание да се говори за използуване на „Гоголевия хумористичен похват" или за метод на Гоголевия хумор" (според Кнусен понятията метод и хумор не са достатъчни индикатори за определяне на художественото влияние и в известни случаи забулват съще ствени различия между писателите). Творчеството на четиримата сатирици е изучено в нееднаква степен, търсейки общи критерии за сравнение, дисертантката избира за изхо ден обект