Vazov

Структурният метод в сравнителното ли тературознание, приложен за ново разчитане на многократно анализираните произведения, дава приноси главно в областта на композицията и стила или поправя традиционната представа за междуезиковите контакти, изградена предимно върху интуитивното езиково чувство на литераторите. Внимание единствено към езиковите структури, изводи, независими от екстралингвистическите фактори - това са последователно критику ваните недъзи на литературния структурализъм: малко са изследванията, които све ряват данните от езиковия анализ на една творба с изразните средства на цяла литературна генерация или представят композицията и стила в диахроничен план, успоредно с развитието на художествените Идеи. Дисертацията на датската славистка Ерика Кнусен „Гоголевото влияние върху Караве дов, Вазов и Сремац" защитена през юни т. г. в Орхуския университет, е оформена върху постигнатото равновесие между струк турно-типологическия и литературно-историческия метод. В уводната част са подбрани документи за ранната популярност на Гогол сред южните славяни и за отношението на балканските писатели към него; съпоставени са основните идеи от научната литература по въпроса. Авторката се заема да опише Моделите - сюжетни, стилни, езикови, - чиято поява с определена честота дава основание да се говори за използуване на „Гоголевия хумористичен похват" или за метод на Гоголевия хумор" (според Кнусен понятията метод и хумор не са достатъчни индикатори за определяне на художественото влияние и в известни случаи забулват съще ствени различия между писателите). Творчеството на четиримата сатирици е изучено в нееднаква степен, търсейки общи критерии за сравнение, дисертантката избира за изхо ден обект

The essay investigates an unresolved issue in the early history of modern Bulgarian literature concerning the person or persons who translated the 1893 English edition of Ivan Vazov"s novel "Under the Yoke". The argument is based on some recently found material backed by literary-reception methodology.

The article focused on the shortest and marginal work in Vazov’s cycle Epopee of forgotten, a top title in the national myth-poetic narrative. It proves that this marginality is seeming. A range powerful mythogenical energies works furtively under it through several of its characterizations like dramatic form and ballade heritage.