Международен форум на литературоведската мисъл

На 22 и 23 май т. г. в София се състоя литературен симпозум под обща тема: „Идей но-художествени особености на съвременния литературен процес“, съвместно разработена между Института за литература при БАН и Института за световна литература „Максим Горки" при АН на СССР. В симпозиума участвуваха изтъкнати съветски учени и представители на литературоведската мисъл у нас. Още от темата на симпозиума личи широкият замисъл на организаторите да се обхванат най-актуалните проблеми на съ временното литературознание, като се до коснат до специфичното за съвременния литературен процес - неговата идейност и ху дожественост. Пред симпозиума беше поставена отговорната задача да спомогне за изясняването на въпроса: каква е връз ката между идейното и художественото на чало в съвременната литература, като ги разгледа в широк диапазон. Предстоеше да се доизясни същността на понятия, останали спорни в редица международни дискусии от миналото с оглед на новите условия и непрестанно изменящия се литературен процес. Най-главна задача на симпозиума беше да охарактеризира осо беностите на социалистическия реализъм като литературен метод и направление на фона на общия развой на световното литературознание. От цялата подготовка на симпозиума личеше неговата ангажираност към идеологическата същност на проблема и когато се оценяват постиженията, нещата винаги трябва да се свеждат към този възлов проблем. Тематично докладите обхващаха лите ратурите на страните от социалистическия лагер, на западни страни като САЩ, Англия, Франция и др. Бяха застъпени почти всички литературни направления, имащи по-голям дял в съвременния литературен процес. Литературознанието в капиталистическите страни се преценяваше в цялата му проти- воречивост, сравняваше се и се противопоставяше с идейно-теоретическите му полюси. Екипът на съветските учени беше така подбран, че да включва специалисти от големите литератури на световната арена. Съветските учени поради принадлежността 150 си към специализирания Институт за све товна литература към АН на СССР спомогнаха особено много за изясняване на някои процеси в съвременните западни литератури. Българските учени застъпваха в докладите си предимно идейно-теоретиче ската страна на въпросите. Най-общо; според акцента на проблемите докладите могат да бъдат разпределени на три групи: първа група - доклади с идеологически акцент; втора група - доклади, отразяващи по-конкретно литературния процес в отделни страни, и трета група - доклади с преобладаване на теоретическата насо ченост към проблемите. Това до голяма сте пен условно деление ще ни помогне групи рано да хвърлим поглед на всички доклади, изнесени на симпозиума. Към първа група могат да бъдат отнесени докладите на чл.-кор. В. Р. Шчербина, чл.-кор. Г. И. Ломидзе, проф. А. И. Овча ренко, проф. Ст. Божков, проф. Г. Димов, проф. В. Колевски, проф. Е. Каранфилов. В обширния си доклад на тема „Лите ратура и култура" В. Р. Шчербина определи мястото на литературата в духовния живот на епохата. „Изследването, отбеляза Шчербина, на извънредно активния синтез например на взаимодействието на литературата, киното, театъра може да се осъществи само в светлината на централните процеси на културното битие на съвременността, в която се кръстосват всички видове духовна дейност - политика, философия, социология, изкуство, етика. . . Причисляването на ця лата литературна продукция към сферата на културата към определено време според Шчербина епроизлязло от опростенческото разбиране на нещата. В същност в сферата на целия духовен живот не само на изку ството, активно действуват както „съзида телните, така и разрушителните начала. Ето защо далеч не всички произведения на литературата влизат в културата, явяваща се като резултат на съзидателна духовна дейност.