По страниците на литературни списания от Полша, ГДР, ГФР

Сред най-интересните материали от списание „Твурчошч“ (кн. 6) — преводът на „Въведението към метода на Леонардо да Винчи от Пол Валери, „В глъбината на мрака" - есе от Збигнев Бенковски, посветено на поезията на изтъкнатия полски поет (наскоро починал) Юлиан Пшибош, и някои рецензии за новоизлезли полски книги - първо място заема несъмнено студията на Томаш Бурек (Тоmasz Burek), озаглавена „По безпътиците на възвръщането към природата, посветена на творчеството на Херман Брох. Повод за написването на тази студия е дала на Бурек появата на „Изкусителят“ - последната творба на големия австрийски писател, политически емигрант в Америка, напуснал Германия по времето на Хитлер. Брох (починал през 1951 г.) енесамо един от най-големите съвременни писатели. Той остави и забележителни трудове из областта на социологията, гносеологията, математиката и политиката. За нас естествено най-интересно е Литературното му наследство и трудовете му, посветени на литературната теория и естетика. Още в есетата, писани в началото на 30-те години, Брох заявява: „Моята надежда и цел беше да въздействувам възпитателно чрез етично творчество“ и остро се противопоставя на „изкуство за изкуството“, което според него се намира „в морално съседство“ с кича. Защото и едното, и другото не искат да говорят за нищо извън тях и в етично отношение са безотговорни. Продължител на традицията на „политическия роман", образец на който той съзира във „Вилхелм Майстер" на Гьоте, Брох се стреми към създаване на „тоталния роман", чиито главни черти са универсални мащаби на интересите на автора и широката му ерудиция. Той иска да обедини научния реализъм с етичния идеализъм, знанието с фантазията, да обедини критичното и рационално знание за „безформената панорама на съвременността" с мита за надеждата и спасението, дълбоко залегнал в духовните копнежи на човека. В това намерение се коренят според Бурек величието и драматизмът на неговото творчество. „Тоталният" роман „Изкусител" е последната голяма творба на Брох (след прочутите му „Невинни“, „Смъртта на Вергилий“, „Сомнамбули"). Разказът се води в първо лице единствено число. Селският лекар записва като летописец събития, настьпили след появата в планинското селище на скитника Марюш Рати, дошъл, за да изкаже само това, което другите мислят, и за кратко време да повлече след себе си местните жители в мътилката на лудостта и престъп лението. Наблюдаваме следователно два паралелни процеса: макрообществения извън съзнанието на разказвача и субективно-психологическия в неговото съзнание. В самозвания демагог всеки от жителите на селото намира частица от себе си. За тях той престава да бъде външен факт, а се превръща във вътре шен проблем. Методът на този роман Брох опира върху основния принцип на единството между наблюдавания обект с наблюдаващия субект. Авторът ползува в случая новия научен модел на познанието, според който становището на наблюдателя слага отпечатък върху наблюдавания предмет и в резултат на това т. нар. чисто научно познание никога не е абсолютно, а относително. Новият метод изтъква, че всяка идея зависи от интелектуалния кръгозор и оценъчна система на мисле щия субект. Оттук следва директивата: за да разбереш една идея, не е достатъчно да реконструираш нейния логичен ред, а трябва същевременно да проникнеш в самия мислещ субект и той да бъде разбран. Марюш Рати е отражение на съзнанието на разказвача, но едновременно се явява като самостоя телно присъствуващ в действието. И само постепенно, наблюдаван и осъзнаван от разказвача като „самостоятелно присъствуваш предмет, той въвлича неизбежно, макар и незабележимо опознаващото съзнание в своя свят, в кръга на своето въздействие и слага върху него собствен отпечатък. Четейки „Изкусител", ние поставяме в центъра на вниманието си наблюдаващото съзнание на разказвача, с други думи, превръщаме го в обект на наблюдение, за да проверим критически добитото от него знание. В този процес на познанието на познанието", в това долавя не на многото измерения на човешкото съзнание романът постига своя пълен смисъл. Гла вната задача на гносеологическия релативизъм в литературата, намерил образцов израз във фалшификаторите“ от Жид, е била винаги да се разколебае вярата в постигнатото вече познание, във все по-висшите му сфери. Така романът унищожавал сам себе си. Достигало се до пълното компрометиране 167 на съзнанието, като постоянно губещата страна в състезанието му с времето и всепроменящата се действителност. В романите на Хъксли, в интелектуалната му игра на огледалата“ всяка гледна точка добива в края на краищата равноправие, вследствие на което изчезва и самата категория на истината, разтегля се сред множеството парадокси. Но докато целта на романа на познавателния релативизъм е била не само да открие и отхвърли всяко фалшиво познание, но и да докаже по този начин, че задължителната истина е изчезнала от този свят и следователно, всичко е позволено", то епистемологичният" роман на Брох си поставя други цели. Когато анализираме познавателното становище на разказвача на „Изкусителят", ние виждаме, че то съвсем не е представено като ограничено и незаслужаващо нашето внимание. Напротив. Това съзнание е максимално ясно, открито, съсредоточено, многостранно - това е познаващият антропологически субект в най-широкия смисъл на тази дума. В значението на представител на цялостния човек, защото Драмата на познанието Брох показва не само в интелектуална, но преди всичко в етична перспектива.