Резюме
Стремителен растеж - с тези думи бих охарактеризирал развоя на литеи литературната наука в Народна република България. все Пред нашите очи, с всяка измината година българската литература завоюва нови и нови идейно-художествени мен? постижения. С какво тя ме привлича лично ността В най-хубавите произведения разширяването на тематиката, задълбоче отделими на обобщенията, вниманието към психологията на трудовите хора са нестта на борбата, от чувството за исторически оптимизъм, от разбиране драматично- от жизнеутвърдителния патос. Именно такова чувство ме обзе мене, човека-неспециалист, но исрекрено обичащ българското изкуство, когато четях и препрочитах книгите на Д. Димов и Е. Станев, на Г. Караславов и К. Калчев, на Д. Талев и А. Гуляшки, на Д. Фучеджиев, Н. Хайтов и много други талантливи прозаици. Това, което казвам, явно не се отнася само до прозата. През май тази година се проведоха Дни на българската култура. В Централния дом на литераторите четоха свои стихове Е. Багряна, Л. Стефанова, М. Исаев, Н. Зидаров. Тяхната поезия покори слушателите със силата и яркостта на чувството, свързано с дълбока философска мисъл.
Стремителен растеж
-
ИздателПечатница на Държавното военно издателство при МНООбхват на страниците:12-13Брой страници2ЕзикБългарскиБрой преглеждания:ПУБЛИКУВАНО НА :
download: download
-
Ключови думиРезюмеСтремителен растеж - с тези думи бих охарактеризирал развоя на литеи литературната наука в Народна република България. все Пред нашите очи, с всяка измината година българската литература завоюва нови и нови идейно-художествени мен? постижения. С какво тя ме привлича лично ността В най-хубавите произведения разширяването на тематиката, задълбоче отделими на обобщенията, вниманието към психологията на трудовите хора са нестта на борбата, от чувството за исторически оптимизъм, от разбиране драматично- от жизнеутвърдителния патос. Именно такова чувство ме обзе мене, човека-неспециалист, но исрекрено обичащ българското изкуство, когато четях и препрочитах книгите на Д. Димов и Е. Станев, на Г. Караславов и К. Калчев, на Д. Талев и А. Гуляшки, на Д. Фучеджиев, Н. Хайтов и много други талантливи прозаици. Това, което казвам, явно не се отнася само до прозата. През май тази година се проведоха Дни на българската култура. В Централния дом на литераторите четоха свои стихове Е. Багряна, Л. Стефанова, М. Исаев, Н. Зидаров. Тяхната поезия покори слушателите със силата и яркостта на чувството, свързано с дълбока философска мисъл.