Из историята на руско-българските културни връзки

Въпросът за руско-българските културни връзки винаги дълбоко е въл нувал както българските, така и руските историци и литературоведи. През последните години в България и Съветския съюз се появиха много нови трудове, които осветляват този проблем. Между тях могат да се посочат изследванията на съветските учени Н. С. Державин „История Болгарии“ (I-IV т., М.-Л., 1945-48), „Христо Ботев - поэт-революционер" (М. - Л., 1948), „Иван Вазов. Жизнь и творчество" (М. Л., 1948) и др., на Л. Ерихонов „Русские революционные демократы и общественная мысль южных славян в 60- 70-х гг. ХІХ века" (М., 1950), колективният труд на съветските историци „Исто рия Болгарии" (т. І, М. - Л., 1953), книгата „Из истории русско-болгарских отношений. Сборник статей" (М., 1958), а също отделни статии на много автори. По същото време българските учени публикуваха няколко сериозни изслед вания, между които трябва да отбележим трудът на П. Зарев „Българска литература“ (С., 1950), на Г. Цанев „Страници от историята на българската ли тература през XIX век“ (С., 1958), на В. Велчев „Въздействието на руската класическа литература за формиране и развитие на българската литература през ХІХ век“ (С., 1958) и други трудове.