Емилиян Станев на 60 години

Ето една шейсетгодишнина, която изненада мнозина. Не че шейсет години са кой знае колко, но на жизнеността и жизнерадостта на Емилиян Станев с основание могат да завидят и четирийсет, че и трийсетгодишните. Всеки, който е имал възможност да се среща и разговаря с него, се е учудвал не само на вида му, на буйните му черни, неосланени коси, на винаги бодрите му движения, но и на извънредно подвижната му и неспокойна мисъл, на бурното му въображение, на необикновената му духовна енергия. Емилиян. Станев не е измежду най-плодовитите писатели, но трудно е да си представим друг писател, който така непрекъснато да е зает с творчеството си: не само в кабинета, но и на улицата, в градината, в клуба, в приятелски кръг - навсякъде. Той сякаш не може да преживее нито ден, без да мисли и говори за изкуството, за творчеството си. И въпреки голямата предварителна работа на ума и въображението, какво внушително количество хартия изписва Емилиян Станев за всяка глава на своите произведения. Неговата критическа, претегляща мисъл бодърствува на поста си, изисква нови и нови преработки. Той е неуморен в стремежа си към съвършенство, той е всеотдаен и безкористен като тво рец, от него могат да вземат пример и млади, и стари.