Публикувана на
Free access
Резюме
Новата книга на Любомир Тенев е всичко друго, но не и скучен, превзет и суховат разговор за изкуството на театъра. Критикът и тук разкрива най1 Македония, г. IV, бр. 2, 1869. 2 Македония, г. IV, бр. 10, 1869, 3 Македония, г. IV, бр. 30, 1870. силните си страни - способността да анализира и мотивира прецизно театралните явления, да усеща тънко изкуството. Последното качество дава несравнимо преимущество на Л. Тенев - да долавя отсенките на художествения факт, да прониква в неговата прозрачна и дели катна материя. В подхода на критика 167 съществува строгост, последователност, въпреки привидната лекота на езика. Тук не говоря толкова за педантична добросъвестност, а за вътрешно предразположение към остро и точно разкриване на явленията, към тяхното методично разнищване. Въображението в случая е насочено повече към вътрешните закономерности на спектакъла, образа, пиесата, а не толкова към случайни и игриви хрумвания.


Критерият на младостта

  • Издател
    Печатница на Държавното военно издателство при МНО
    Обхват на страниците:
    167
    -
    172
    Брой страници
    6
    Език
    Български
    Брой преглеждания:
    ПУБЛИКУВАНО НА :
    download: download

  • Ключови думи
    Резюме
    Новата книга на Любомир Тенев е всичко друго, но не и скучен, превзет и суховат разговор за изкуството на театъра. Критикът и тук разкрива най1 Македония, г. IV, бр. 2, 1869. 2 Македония, г. IV, бр. 10, 1869, 3 Македония, г. IV, бр. 30, 1870. силните си страни - способността да анализира и мотивира прецизно театралните явления, да усеща тънко изкуството. Последното качество дава несравнимо преимущество на Л. Тенев - да долавя отсенките на художествения факт, да прониква в неговата прозрачна и дели катна материя. В подхода на критика 167 съществува строгост, последователност, въпреки привидната лекота на езика. Тук не говоря толкова за педантична добросъвестност, а за вътрешно предразположение към остро и точно разкриване на явленията, към тяхното методично разнищване. Въображението в случая е насочено повече към вътрешните закономерности на спектакъла, образа, пиесата, а не толкова към случайни и игриви хрумвания.