Енциклопедия на ренесансовата човечност (Бокачо: Декамерон)

Не е толкова странно, че книгите надживяват епохите, че понякога именно в следващата епоха те влизат по-млади и по-свежи, отколкото са били по времето на създаването им. По-странно е, че книгите надживяват собствените си автори и не с дълготрайността си, а със своя дух и темпе рамент, че те остават млади и дръзки понякога и за да напомнят за духовната старост на създателите си, за техните колебания и мъчения. Пред смъртта си Волтер потърси сътрудничеството на църквата, на същата тази църква, която той заклейми в толкова свои произведения. „Избрани места от пре писката с другарите“ на Гогол малко прилича на първия том от „Мъртви души“, а с „Изповед“ и Толстой отрече „Война и мир“ и „Ана Каренина". По същия начин старият Бокачо осъди „Декамерон" и дори стана монах, но от това „Декамерон" никак не пострада. Книгите са великолепно оръ жие и срещу капризите, и срещу колебанията на старостта. Добрите книги са за духовно младите.