Публикувана на
Free access
Резюме
Изтече една година, откак приключи работата си Петият междуна роден конгрес на славистите в София. Приносът на конгреса бе безспорен и плодотворният тласък, който той даде, отдавна е пренесен по мес та", в десетките центрове на съвременната славистика. Един научен конгрес обаче представлява интерес не само с науч ните приноси сами по себе си. Не по-малък интерес представлява методо логията на научното изследване, която той демонстрира. В гъмжилото от теми и проблеми на Петия конгрес на славистите се открояваха токуречи почти всички по-значителни методологически насоки, пречупваха се основните философски школи и оттам - основните класово-партийни позиции в науката днес. Едно изследване върху методологията на науч ното дирене, така, както бе представена тя на конгреса, би дало материал за твърде интересни изводи. Обсегът на настоящите бележки е, по понятни причини, много по-ограничен: те засягат само два доклада. Философско-методологическите позиции обаче, от които изхождат авторите им, са широко разпространени в западното литературознание. И това прави тези две студии типични и в известен смисъл представителни за състоянието и насоките на западната славистика днес.


Методи и проблеми

  • Издател
    Печатница на Държавното военно издателство при МНО
    Обхват на страниците:
    3
    -
    34
    Брой страници
    32
    Език
    Български
    Брой преглеждания:
    ПУБЛИКУВАНО НА :
    download: download

  • Ключови думи
    Резюме
    Изтече една година, откак приключи работата си Петият междуна роден конгрес на славистите в София. Приносът на конгреса бе безспорен и плодотворният тласък, който той даде, отдавна е пренесен по мес та", в десетките центрове на съвременната славистика. Един научен конгрес обаче представлява интерес не само с науч ните приноси сами по себе си. Не по-малък интерес представлява методо логията на научното изследване, която той демонстрира. В гъмжилото от теми и проблеми на Петия конгрес на славистите се открояваха токуречи почти всички по-значителни методологически насоки, пречупваха се основните философски школи и оттам - основните класово-партийни позиции в науката днес. Едно изследване върху методологията на науч ното дирене, така, както бе представена тя на конгреса, би дало материал за твърде интересни изводи. Обсегът на настоящите бележки е, по понятни причини, много по-ограничен: те засягат само два доклада. Философско-методологическите позиции обаче, от които изхождат авторите им, са широко разпространени в западното литературознание. И това прави тези две студии типични и в известен смисъл представителни за състоянието и насоките на западната славистика днес.