Публикувана на
Free access
Резюме
От литературния кръжок „Луч" в Ямбол (1912 г.) до Гео Милевия „Пламък" (1924) Георги Шейтанов изминава интересен път на революционер и поет, за когото борбата и поезията са неотделими, защото в тях е истинският живот - живот дори И в смъртта. Закърмен от революционните идеи в най-крайните им прояви, още като ученик в гимназията Шейтанов тръгва по трънливия друм на бунта и борбата. Буен, непримирим младеж, той не може да търпи нито фелдфебелската дисциплина в тогавашното училище, нито кухите авторитети, нито несправедливостите в живота. Син на земедел ско семейство, отраснал сред сиромашкия квартал Каргона, още от детинство той вижда теглото на народа. Книгите му отварят очите. От книгите той научава, че мизерията и потисничеството ще бъдат премахнати, когато робът се разбунтува. И ето Шейтанов напуща гимназията и поема пътя на борбата. Първата му „акция" е - да подпали окръжния съд в родния си град, за да унищожи делата на подсъдими-другари. Отпосле той сам ще нарече „донкихотство“ тази и други подобни свои акции, от каквито е изплетен особено първият период от бурния му и кратък живот, изпълнен с много лъкатушки и завои. Защото революционният опит ще му подскаже, че само масовата акция и борба на трудещите се, въоръженото въстание и революцията са единствените пътища за събаряне на грабителския и потиснически капита листически строй…


Георги Шейтанов

  • Издател
    Печатница на Държавното военно издателство при МНО
    Обхват на страниците:
    101
    -
    110
    Брой страници
    10
    Език
    Български
    Брой преглеждания:
    ПУБЛИКУВАНО НА :
    download: download

  • Ключови думи
    Резюме
    От литературния кръжок „Луч" в Ямбол (1912 г.) до Гео Милевия „Пламък" (1924) Георги Шейтанов изминава интересен път на революционер и поет, за когото борбата и поезията са неотделими, защото в тях е истинският живот - живот дори И в смъртта. Закърмен от революционните идеи в най-крайните им прояви, още като ученик в гимназията Шейтанов тръгва по трънливия друм на бунта и борбата. Буен, непримирим младеж, той не може да търпи нито фелдфебелската дисциплина в тогавашното училище, нито кухите авторитети, нито несправедливостите в живота. Син на земедел ско семейство, отраснал сред сиромашкия квартал Каргона, още от детинство той вижда теглото на народа. Книгите му отварят очите. От книгите той научава, че мизерията и потисничеството ще бъдат премахнати, когато робът се разбунтува. И ето Шейтанов напуща гимназията и поема пътя на борбата. Първата му „акция" е - да подпали окръжния съд в родния си град, за да унищожи делата на подсъдими-другари. Отпосле той сам ще нарече „донкихотство“ тази и други подобни свои акции, от каквито е изплетен особено първият период от бурния му и кратък живот, изпълнен с много лъкатушки и завои. Защото революционният опит ще му подскаже, че само масовата акция и борба на трудещите се, въоръженото въстание и революцията са единствените пътища за събаряне на грабителския и потиснически капита листически строй…