Резюме
Началого на новобългарската поезия обикновено се свързва с първите де сетилетия на XIX в., с имената на Димитър Попски, Г. Т. Пешаков и др. Приема се също, че „новата българска поезия възниква извън традициите на средновековната литература. Книжовниците, които в XIX в. поставят началото на модерната българска поезия, нито познават славянобългарската поезия, нито се учат от нея. Техните погледи са насочени към други образци - руската, френската, гръцката, сръбската, румънската поезия, от една страна, и българската народна песен, от дру га страна".1 Разбира се, правилно е да се смята, че новобългарската поезия не се развива изолирано, сама за себе си, а в тесен допир с поезията на съседни и по-да лечни европейски народи - руска, сръбска, гръцка, румънска, френска и пр., от кои То тя се обогатява както по форма, така и по съдържание.
Българско стихотворение от 1733 г.
-
ИздателПечатница на Държавното военно издателство при МНООбхват на страниците:141-144Брой страници1ЕзикБългарскиБрой преглеждания:ПУБЛИКУВАНО НА :
download: download
-
-
Име:
Боньо Ангелов
- Инверсия:
-
ИнституцияИнститут за литература
-
Име:
-
Ключови думиРезюмеНачалого на новобългарската поезия обикновено се свързва с първите де сетилетия на XIX в., с имената на Димитър Попски, Г. Т. Пешаков и др. Приема се също, че „новата българска поезия възниква извън традициите на средновековната литература. Книжовниците, които в XIX в. поставят началото на модерната българска поезия, нито познават славянобългарската поезия, нито се учат от нея. Техните погледи са насочени към други образци - руската, френската, гръцката, сръбската, румънската поезия, от една страна, и българската народна песен, от дру га страна".1 Разбира се, правилно е да се смята, че новобългарската поезия не се развива изолирано, сама за себе си, а в тесен допир с поезията на съседни и по-да лечни европейски народи - руска, сръбска, гръцка, румънска, френска и пр., от кои То тя се обогатява както по форма, така и по съдържание.