Българско стихотворение от 1733 г.

Началого на новобългарската поезия обикновено се свързва с първите де сетилетия на XIX в., с имената на Димитър Попски, Г. Т. Пешаков и др. Приема се също, че „новата българска поезия възниква извън традициите на средновековната литература. Книжовниците, които в XIX в. поставят началото на модерната българска поезия, нито познават славянобългарската поезия, нито се учат от нея. Техните погледи са насочени към други образци - руската, френската, гръцката, сръбската, румънската поезия, от една страна, и българската народна песен, от дру га страна".1 Разбира се, правилно е да се смята, че новобългарската поезия не се развива изолирано, сама за себе си, а в тесен допир с поезията на съседни и по-да лечни европейски народи - руска, сръбска, гръцка, румънска, френска и пр., от кои То тя се обогатява както по форма, така и по съдържание.