Резюме
В началото на нашия век в кубинската литература се извърши една голяма про мяна, поради намесата на североамериканския империализъм в политическия и ико номически живот на страната. Появата на „злото на ХХ век" в нашата родина, със своите отрицателни страни, помогна да се утвърди в народа едно по-високо политическо съзнание - последица от борбата срещу новия неприятел, - което намери отраже ние в творчеството на писателите и поетите, развълнувани от проблемите на младата кубинска нация. Тази промяна стана ясна с факта, че от патриотичните теми, произтичащи от освободителните войни срещу испанския цезаризъм, които продължаваха, с кратки промеждутъци на привидно затишие, от 1868 до 1898, разглеждани повече с нацио налистическа страст, отколкото с политическа обективност и загръщани в сантименталното дихание на роматизма, нашите най-добри писатели преминаха към разра ботката на една тематика, която пуска корените си в социалните проблеми на токущо създалата се на 20 май 1902 г. островна нация. Тоест: от една литература, която отразяваше изобщо избухванията на борбата на креолското общество за освобожде ние от испанското господство почти неочаквано се навлезе в литература, която се бо реше на общественото поле и отразяваше вече както патриотичните искания, тъй формите на класова борба.
Изгледи на съвременната кубинска литература
-
ИздателПечатница на Държавното военно издателство при МНООбхват на страниците:121-126Брой страници14ЕзикБългарскиБрой преглеждания:ПУБЛИКУВАНО НА :
download: download
-
Ключови думиРезюмеВ началото на нашия век в кубинската литература се извърши една голяма про мяна, поради намесата на североамериканския империализъм в политическия и ико номически живот на страната. Появата на „злото на ХХ век" в нашата родина, със своите отрицателни страни, помогна да се утвърди в народа едно по-високо политическо съзнание - последица от борбата срещу новия неприятел, - което намери отраже ние в творчеството на писателите и поетите, развълнувани от проблемите на младата кубинска нация. Тази промяна стана ясна с факта, че от патриотичните теми, произтичащи от освободителните войни срещу испанския цезаризъм, които продължаваха, с кратки промеждутъци на привидно затишие, от 1868 до 1898, разглеждани повече с нацио налистическа страст, отколкото с политическа обективност и загръщани в сантименталното дихание на роматизма, нашите най-добри писатели преминаха към разра ботката на една тематика, която пуска корените си в социалните проблеми на токущо създалата се на 20 май 1902 г. островна нация. Тоест: от една литература, която отразяваше изобщо избухванията на борбата на креолското общество за освобожде ние от испанското господство почти неочаквано се навлезе в литература, която се бо реше на общественото поле и отразяваше вече както патриотичните искания, тъй формите на класова борба.