Безсмъртна песен

Народът е неотделим от своята история, както човек от миналото си. Може да се срещат някъде хора без минало, но Няма народ без история. Те живеят с нас и в нас - мъртвите. Ония, които не са били мъртви приживе които са свързали живота си със съдбата народна. За тях неят песни певците. жалят ги земя и небе, звяр и природа. „Светът на нашите мъртви епо-богат от света на нашите живи" -- беше писал преди време един наш писател, откри вайки една истина. Судьба человека - судьба народа. Ние се трудим и ходим на кино, слу шаме радио и разговаряме по телефона със свои близки от другия край на света: виждаме познати образи върху теле-екрана, слушаме техните гласове. В нашето Модерно повседневие всичко това е напълно естествено и дори малко банално. Но само с тия, които са около нас, ли живеем? Нима историята е само в музеите? Не, тя отдавна е излязла от там, тя е навлязла в бита и кръвта на нашите съвременници, тя е в мислите и сърцата им. Всеки ден - понякога незабележимо - ние слушаме гласове от миналото. Све тът на нашите живи и светът на нашите Мъртви - това е всъщност един свят, светът, в който живеем. С едните се ръкуваме и разговаряме, работим или спорим. Другите ни гледат от портретите, изпречват ни се в центъра на големите площади и те карат да ги заобиколиш, изплуват като кораби, простират се като улици, представят ти се дори като названия на магазини, кооперативи и футболни отбори. И не е куха фраза шаблонното определение на публицистите, че те живеят с нас. Има дълбок смисъл в тяхното безсмъртие. Иначе би било страшно нелено, че костенурката на дъното на океана живее 400 години, а човекът осем пъти по-малко!