Недков

Въпреки някои скептични гласове през последните години, че липсва ново кри тическо поколение, то съществува. Нещо повече, самите тези скептични гласове, искат или не искат, ще започнат да се съ образяват с него. Защото то е вече литературен факт. Младото поколение критици идва със съответна теоретическа и специална подготовка и знания. Младото критическо попълнение носи със себе си стремеж към критически професионализъм в най-хуба вия смисъл на думата. За да види това човек, не е нужно да ходи през девет пла нини в десета, а трябва да чете редовно литературния печат и критическите книги. Искам мимоходом да спомена два дебюта на млади критици, които получиха единодушно признание от литературната общественост. Става дума за книгите „Високо при извора" на Светлозар Игов и „Дебютната вълна" на Здравко Чолаков. И в двете книги има литературни находки. Светлозар Игов с оригинален поглед потърси нови естетически ценности там, където много критици дори и не подози рат, че могат да съществуват - в старобългарската литература, а Здравко Чолаков в друга една тера инкогнита", в днешната най-млада литература. Познавайки най-добрите традиции на бъл гарската критика, младите автори се стре мят да обогатят знанията ни за нашата литература, за нейните неизследвани художествени богатства. Един от младите критици, които се отнасят с голяма отговорност към критическото поприще, е и Здравко Недков. В това сме могли да се убедим от неговите редки, но правещи впечатление със своята сериозност работи в литературните издания. Спомням си една негова кол кото духовита, толкова и аргументирана критична рецензия от преди десетина 152 години в сп. „Пламък" - "Българският език на една „Методика на българския език", в която личаха и дарбата, и темпераментът на младия литературен критик. Сега пред нас е първата му книга „Творчески светове". Впрочем повечето от включените в нея литературно-критиче ски статии и портрети сме чели вече в ли тературния печат. Но това са били отделни работи, необединени от единен замисъл. Събрани на едно място, те дават представа за един изграждащ се критически облик. Става ни ясно, че Здравко Недков пише рядко не защото няма какво да каже, а защото държи на това, което ще каже. Той обича да промисля дълго своите работи, да ги оглежда от всички страни. Струва ми се, че сред младите критици той се отличава именно със свочта прецизност в критическата работа. Книгата „Творчески светове има три раздела. В първия са включени литературно-критически статии, във втория портрети на съвременни български творци, а в третия - рецензии за книги, които младият критик смята за по-трайни явле ния в нашата литература. Гръбнакът на книгата е вторият раздел, в който се изследват различни „творчески светове - Гео Милев, Ангел Каралийчев, Николай Хайтов, Иван Давидков, Андрей Германов, Петър Алипиев, Иван Цанев. Както се вижда, тези автори не са от непознатите, за тях е писано повече или по-малко (изключение прави само Петър Алипиев, който незаслужено е подминаван от на шата критика освен от Кръстьо Куюмджиев). Здравко Недков се е опитал да погледне от свой ъгъл на тия автори, да открие за себе си и за читателите нови техни страни. Такъв е случаят с портрета на Гео Милев „Поет на гнева - величавия". Тук като че ли проличават най-добрите качества на младия критик - вла деене на литературния анализ и синтез, интерпретаторско умение, висока критическа култура. В своя очерк Недков проследява обновяването на българската поетическа традиция от Гео Милев, неговата антиконвенционална поетика. Добро кри тическо попадение на младия критик откриването на три пласта на гнева в поее мите на Гео Милев - гнева на въстаналите селяни, садистичния гняв на господарите и накрая гнева на самия поет. Чрез умел стилистичен анализ Здравко Недков успя ва да разкрие раздвижеността и динамич ността на Гео Милевото поетическо изобра жение.