Мешеков

Книгата на Иван Мешеков, без да има претенциите да представи всичко, заслу жаващо внимание в литературно-критичното дело на този интересен наш критик, наистина запълва една празнина в нашия културен живот“, представя на вниманието на по-широки кръгове „името и делото на един даровит, но недостатъчно познат и недостатъчно оценен литературен кри- тик, който в продължение на дълги години несправедливо беше подминаван с пренебрежително мълчание" (според по- слеслова на Б. Делчев).

Има творци, чиито имена не се набират с черни букви в историята, но без чийто всеотдаен труд художественият прогрес на човечеството енемислим. Такъв скромен, всеотдаен, талантлив творец в българската критика беше Иван Мешеков. Своето призвание на критик, своето място на борец за социална правда, за тържеството на хуманизма и красотата Мешеков утвърждава със статиите си за поезията на най-великия певец на пролетариата у нас Христо Смирненски. „Поет на безхлебните" - така критикът нарече автора на „Зимни вечери“, разкривайки не само дълбоката жизнена правда, борческия заряд в неговата поезия, но и оная чудна магия на словото, която грабва душите и сърцата на трудовия народ, която направи от Смирненски буревестник на Септемврийското въстание, буревестник на революцията в България.

Литературнокритическите възгледи на Иван Мешеков