Манфред

Поредицата от големи имена в съвременната немска литература оредя. През последното десетилетие смъртта прекъсна жизнения и творчески път на Томас Ман, Бертолт Брехт, Алфред Дьоблин, Йоханес Бехер, Лион Фойхтвангер, Ханс Хени Ян, Херман Хесе. Наистина сред нас са още няколко значителни спътници на тези писатели (като Арнолд Цвайг и Ана Зегерс), но се поставя въпросът: дали междувременно в Германия са израсли писатели, от чието дарование бихме могли да очакваме в бъдеще нещо представително в художествената литература. В тази връзка се споменава - между многото други - понякога и името на Манфред Билер, млад белетрист и радиодраматург, един от малцината автори в ГДР, които привличат вниманието във Федералната република и западния свят. Естествено, успехът съжителствува преди всичко с умна организация, но Билер, който еедва 31-го дишен, поставя изисквания към своите читатели и явно има дарование. След като следвал германистика в Хумболдтовия университет - Берлин и за кратко време бил лектор, той тръгнал да пътува по света. В края на 50-те години посе тил Австрия, Швейцария, Италия, Чехословакия, България; той следи внимателно българската литература (напр. стиховете и епиграмите на Радой Ралин, романа на Ивай ло Петров „Мъртво вълнение"). През 1960 г. предприема като работник на един риболовен кораб пътуване до Канада и Нюфаундленд, а през 1965 г. е бил и в Лондон. Известно е колко много допринасят пътуванията за изграждането на човека, каква школа са те, защото ни поднасят нови познания с лекота или бидейки изпълнени с опасности. Чрез пътуванията човек преодолява едностранчивостта си, предразсъдъ ците, спънките в в развитието си и постига, при наличието на достатъчно предварителни условия, по-високо ниво.

The paper considers Byron's Manfred in the context of Bulgarian Modernism and the popularity of the poem, which underwent nine translations and fourteen editions within the first half of the 20th century. It considers Jauss' discussion of a "second horizontal change" (1982) and Iser's reflections on the relationship between text structure and reception processes (1972-1976). For all its popularity, a number of the poem's messages got lost in translation. The essay focuses on three major versions of Manfred in Bulgarian and considers some points of departure from the original. Tracing how the three translations differ on account of the translators' aesthetic commitments (individualism, expressionism and symbolism would be the key words here), the texts are analyzed in terms of what they tell us about chronotopes, about Bulgarian culture in particular and cultural translation in general. In the process of analyzing the variability of translated texts, Stanley Fish's question "Is there a text in this class?" emerges modified. In addition, there are always the cultural and literary allusions of the original text to be considered. The essay provides illustrations of the loss of some religious connotations in the Bulgarian translations examined. In conclusion, Susan Bassnett's interpretation of the "violet in the crucible" metaphor is discussed. Translation is seen as a dynamic development from the initial realization of the author's intention, through the numerous cultural transformations of the original text to a specific concretization, rather than a static result of language conversion.