Манчев

Краткият жизнен и творчески път на поета и бореца-антифашист Атанас Манчев излъчва особена притегателна сила. На пръв поглед неговата жизнена съдба много прилича на съдбата на съвременниците му. Не един измежду неговите връстници, пренебрегнал личните си проблеми, с оръжие в ръка поема огнените пътеки на нелегалната съпротива и партизанската борба. Мнозина пламении стихове възпяха борбата срещу фашизма и капитализма като велико дело на честните хора. Заедно с тях Атанас Манчев беше един от челните организатори, един от многото бойци в тази епична битка. Проследим ли обаче по-отблизо малкото години на големия му живот и късите страници на лиричното му дело, ние ще се убедим, че за него поезията и борбата са неотменни като съдба, като призвание, като единствен смисъл на дните. Трудно е да си представим боеца Атанас Манчев без поета Атанас Манчев. Като че ли е невъзможно и след толкова години от фаталния изстрел в Айтос да допуснем, че личност като Атанас Манчев би могла да намери удовлетворение в реализацията си единствено в сферите на литературните творци, че ръката, за която съдбата и дарованието са отредили перо и лира, би могла да не държи мъжествено оръжието, насочено срещу най-циничните гнетители на човечеството. Войнът и певецът Атанас Манчев не стои самотен в безчетните редици на антифашистката армия на българите. Но сред съзвездието от железни бойци и вдъхновени поети-партизани той излъчва своя неотразима и неповторима светлина. Рожба на велика и жестока епоха, Атанас Манчев ведно с мнозина, почти дете, полага кости в родната земя. Ведно с други - все така млади и силни, обгорени от светлика на литературното дарование, изпълнени с решимост да установят на земята социална справедливост. Колко много надежди на българската художествена литература погиват за един кратък период, през един исторически миг. Спирайки се на почти едновременната гибел на най-светлите лирици в началото на XIX в. (Андре Шение, Кийтс, Шели, Байрон, Бюхнер, Шуберт, Грибоедов, Пушкин, Лермонтов и др.), Стефан Цвайг горчиво заключава: „Никой измежду тях не достига четиридесет годишна възраст, а малцина навършват тридесет години; така най-съзвучната лирическа бива пролет, която Европа вижда някога, унищожена в една нощ, и свещената група на тия млади люде, които възпяха едновременно, на всички езици, природата и свръхестествения свят, бива покосена и пръсната. Сравнена с началото на XIX в., епохата на двубоя между мракобесието на фашизма и света на демокрацията и социализма не е по-малко жестока в безцеремонната си разправа с талантливите синове и дъщери на народа.