клади

В стогодишнината на София тези три години са с особена съдба за нашата литература. Те са неразривно свързани със стъкленото око на Гео Милев и са върхът в творчеството на Антон Страшимиров. В тяхната литературна антология са и три неотделими едно от друго име на - Асен Разцветников, Никола Фурнаджиев и Ангел Каралийчев. Това са години на же ртвените клади, ако можем така да ги наречем. Книгата на Асен Разцветников ни навежда на същото име. Но началото, темата на жертвените клади започва преди книгите, поемите и стихосбирките. В кн. 1 на сп. „Нов живот" от 1 декември 1923 г. са поместени пет стихотворения от Ангел Каралийчев и по едно от Никола Фурнаджиев и Асен Разцветников. Началото на темата, възпяваща жертвените клади, е именно тоя брой на „Нов живот“. В онова време и петимата - Антон Страшимиров, Гео Милев, Асен Разцветников, Никола Фурнаджиев и Ангел Каралийчев - са в София. 1923 г. - Септемврийското въстание бе удавено в кръвта на апостолите си. То така и заглъхна. В столицата обаче идеха новина след Новина, вест след вест. През 1924 г. „Жертвени клади" на Асен Разцветников излиза с корица от Александър Жендов. Това е краят на април. Още преди да бъде пусната в продажба, тя е конфискувана от полицията. Сп. „Нов живот" веднага реагира. В броя от 1 май 1924 г. Георги Бакалов помест ва кратка протестна бележка. В нея той пише: ... ... Жертвени клади". Стихосбирка от Асен Разцветников. Щеше да има такава сбирка. Но до сега още няма. Защото при един набег на полицията в печатницата била конфискувана. Авторът, наш отличен сътрудник, потърсен да бъде арестуван. Да живее свободата на печата! Да живее свободното поетическо творчество!"