Гротеската

Гротеската - най-тежката артилерия на сатирата - в новата българска литература най-напред и завинаги е свързана с името на Георги Кирков - Майстора. Гротескни елементи могат да се намерят у много негови предходници (особено във възрожденската фейлетонистика: Славейков, Каравелов, Ботев, Захари Стоянов), но първото значително и продължително съсредоточаване върху специфичните възможности на гротескното изображение намираме тъкмо в политическата сатира на „Работнически вестник". Разбира се, това не е случайно и не може да бъде случайно. ЧУДНОВАТИ ЖИВОТНИ В първите басни, а и дълго след това в характерната „политическа зоология" на „Работнически вестник" действуват „чисти", натурални зоотипове. Но колкото се отива към края на серията, толкова повече зоологията започва да се превръща в митология. Появяват се чудновати, фантастични животни, които във фейлетона „Политическа зоология" вече преобладават над натуралните видове. Тягата към зоомитологията енесъмнено проявление на обща устременост във вътрешното творческо развитие на Майстора: от сатирата във формите на живота към гротеската, от Дремиградския цикъл към зоомитологията, марионетния спектакъл, фокусите, магиите, призраците и вещиците. Във вътрешното развитие на сатиричната форма у Георги Кирков, в самата най-интимна творческа биография на пролетарския сатирик се проявява най-ясно, най-отчетливо, най-целенасочено и най-рано общата тенденция към все по-голямо предпочитание на гротеската в модерната сатира. Още в първите си прояви сатиричната зоомитология у нас налучква основните насоки на своето формообразуване, на морфологията си: у Майстора се появяват едновременно и животните-изроди, и кръстоските между животни, инай-сетне комбинацията човек-животно. И навсякъде инвенцията на Кирков есамобитна. От фолклора се вземат само морфологични принципи, но никога - готови форми и разработки. Изрод е например консерваторът. Както добре си спомняме, той има два чифта очи: с единия чифт вижда, с втория - завижда. Най-често се срещат в политическата зоология на Майстора кръстоските. Същият консерватор еи хиена, и лисица; демократът е нещо средно между либерала и консерватора, т. е. нещо средно между чакал, хиена и лисица.