етюда

В новата българска литература проблемът поет и общество е разработен най-напред от Петко Славейков. Нещо повече - основните поетични завоевания на дядо Славейков - Не пей ми се“, „Жестокостта ми се сломи“, „Народен" - са постигнати именно в това направление. на „Не пей ми се“ и „Жестокостта ми се сломи" образуват неделим, завършен поетичен цикъл. Славейков пръв от новите български поети се сблъсква така остро и фронтално с обществото, пръв изповяда напълно искрено настъпилата драматична криза в отношенията с него. Доколко това е необичайно и странно, показват отзивите за стихотворението „Не пей ми се". Едни съчувствуват поета, ободряват го - „Пейте, Славейков!"; други го обвиняват в капитулантство и злъчно го иронизират. И тази критика срещу „Не пей ми се", отправена от името на седемдесетте години, от върха на надигащата се най-голяма вълна българското националноосвободително движение, си има своята жестока справедливост... Но, от друга страна, Славейков не е можел да не напише „Не пей ми се". Както не е можел да не напише „Жестокостта ми се сломи", където излизането от кризата - най-деликатният момент във всяка драма - е толкова органично славейковско, толкова искрено, колкото и изповедта „Не ми се". B пей Както е най-естествен славейковският обществен идеализъм, тъй е естествен и конфликтът на поета с едно общество, в което гинат без отзвук поривите на най-достойните и призваните. Тази част на драмата ни е най-добре известна, защото тя най-често се повтаря. В толкова човешкия час на „Не пей ми се един друг голям български поет ще каже, че културният човек в България често ще съжалява, загдето не се е родил идиот; крупен класик на нашата проза ще на прави предсказанието, че ако някога се роди у нас гений, това ще бъде геният на завистта; един от големите певци на Тракия ще поиска да убие слабия си поетичен глас, за да работи тъпо за черния хляб... И все пак нищо не може да се сравни със силата на Славейковата атака срещу равнодушието и неподвиж ността на масите, срещу черната неблагодарност на обществото към благородните и самоотвержени усилия на народните будители: Славни песни днес нито са възможни; веч за слава достойните измрели, а живите кат че не са живели - нечувствени, равнодушни, нищожни. 118 Колкото повече се издига равнището на интелигента, толкова повече той изпреварва времето си. Разстоянието между издигнатия човек и съвременното му общество ражда един трагизъм, който може да има най-различни окраски: народническа жертвоготовност и самоотверженост като изкупление на правото да бъдеш културен; стоическа мъжественост (непоклатима даже при силни колебания в смисъла на целта и перспективата); женствена резигнация, прекъсвана често от инфантилни бохемски експлозии; непукизъм - пълно безразличие към всичко и всички. Но има, разбира се, и друго осмисляне на тази вечно актуална драма. На всеки нов етап от своето развитие духовно издигнатият човек не само измерва отдалечението си от обществото, но винаги търси по нов начин и „обратната връзка“, „обратния" път към другите, народа, обществото, към времето и съвре менността. Тъкмо този участък на цикъла е най-трудният. И не всеки се оказва подготвен за него.

The article closely investigates the history of writing and re-writing, understanding and re-understanding of the song "Mila Rodino" ("Dear Motherland") from the end of 19th century to 1964, when it was officially declared the Bulgarian state anthem. The paper comprises two essays. The first essay collects many imagined memories of the spontaneous creation of the song by Tzvetan Radoslavov who came back in Bulgaria to take part in the Serbian-Bulgarian War. The assumption is that the myth of spontaneous creation is attached only to songs that contain heroic declaration. This is external to the song. However, it influences its understanding - it seems that at the end of 19th century "Dear Motherland" was read as a song about a man who is returning home, while the geographical space in the first stanza was interpreted as a panoramic "photography" of the motherland, viewed from Vidin. The text versions of "Dear Motherland" in secondary school music textbooks suggest that during the Balkan wars the song was re-used by Bulgarian nationalism: the melody wasturned into a march; the text was rewritten in such a way that the mentioned geographical areas had to be unequivocally understood as a map of Bulgarian ethnic territory; in some of the versions "abstracts" of the sacred Bulgarian history appear. The second essay is dedicated to the version of the song, rewritten by Georgi Dzhagarov and Dimitar Metodiev, which was declared the state anthem in 1964. This version of the text keeps the reading of the song as an ethnic map: the geographical spaces of "Stara Planina", "Danube" and "Pirin" mark the three eternal political areas of Bulgaria (Thrace, Moesia and Macedonia), according to the national myth. At the same time this version is discreetly bound to communist ideology: the assumption is that the interventions in the text are influenced by the model of song "Septemvriytsi", written by the guerilla fighter Hristo Karpachev.