детските

Бях съвсем малък, когато чух да се споменава за Октомврийската революция и името на Ленин. Това беше в края на Първата световна война. Дочу ваше се, че на фронта не ни вървяло, а в наше село броят на вдовиците се увеличаваше. Минеше-не минеше седмица и се разнасяше виявица от някоя къща. Баба, грохнала, унила, почваше да се кръсти - трима синове войници имаше - а дядо я поглеждаше изотгоре и, какъвто си беше суховат и остроумен, процеждаше през зъби: - И да му се молиш на твоя господ - все това. Война, човешка касапница.... Който я е замислил, мамицата му. Гладът шеташе по сиромашките домове, гладните гърла трудно се запушваха, а кметът и секретар-бирникът обикаляха махалите и реквизираха де що намерят впрегатно добиче.