Юлия Обретенова

- Другарю Манов, споменахте, че в затвора сте се опитали да напишете роман и че нищо не е излязло. Предполагам, че този първи неуспешен опит да напишете по-голямо произведение все пак не е останал безрезултатен за Вас. Една проба, едно налагащо се начало, през което минава всеки писател навярно. - Действително, този първи опит не остана безрезултатен, защото си направих съответните изводи. Например стана ми ясно, че за живите хора трябва да почнеш да мислиш като за измислени, за да стане литературен образ от тях. Има такъв момент в тази работа. Иначе, поч ти никога, с много редки изключения, не съм взимал прототипове направо от действителността. Винаги ми се е струвало, че тази работа е трудна, иска може би специална нагласа, иска по-голяма прозорливост в наблюденията, и то едно по-земно и по-конкретно наблюдение над човека. А при мен, доколкото съм усещал този процес на формиране на литературните образи и доколкото ги имам, това е ставало твърде стихийно. Т. е. предварително никога не съм за печатвал нещо в паметта си, за да го опиша след това. - Тогава как става при Вас? Какъв е процесът? - Когато една художествена идея се е формирала вече в съзнанието ми, тогава почвам да търся образите. И тогава ми се е случвало да си припомня за едного или другиго - като съдба, като характер, като външен образ, но без абстрахиране и доизмисляне нищо не ставаше. Извличане на герои направо от действителността, от живота почти не е ставало. - Има различни начини на писане. - Има различни начини на писане, най-вече на мислене. Споменах Ви за случая с Неделчо Ганчовски и книгата му „Зад решетките“, където пише, че съм дружал с Ботушев, за да го наблюдавам. А тогава даже през ум не ми е минавало, че ще напиша някакъв мемоар за затворите. Чак след войната почнах да си припомням преживяното. - И все пак образите на живите хора, достоверните факти са основният компонент на мемоарния жанр. - Това е така. Но при мен, пък предполагам и при другите мемоаристи, и изобщо в ме моаристиката, има един обратен процес - едва когато седнеш да описваш нещо преживяно, си припомняш живите хора, фактите. А не обратното - да наблюдаваш съзнателно преди това, а после да го опишеш. - Пленено ято“ е първата Ви сериозна книга. И една от първите по-цялостни книги за близкото минало от този жанр - мемоарния. - Тази книга действително е един от първите опити да се напише нещо за този недале чен период от нашата история, който познавахме - за живота в затворите, за хората, за дру гарите, с които съм бил.

Така поставената тема е твърде широка и многообхватна. И все пак -какво е значението на анкетите като източник на информация за възстановяване живия дух и атмосферата на ед но отминало време, в което са живеели и действували писатели, художници, артисти, когато, съобразно характера и темперамента си, на живо" са писали страниците на нашата културна история? - Копривщица" голяма кръчма ли е била? - Бърлога. Нямаше прозорци. От вратата се влизаше, в която, ако не светеще оплютата от мухи лампа, ще си счупиш главата. Събирахме се там и Гео, и Христо Ясенов, и Николай Хрелков... Все бедняци, нямаха пари да си платят вересиите на баба Брайковица. Гео идваше с една кожена полушубка, казваше, че била от лисица. Шапката си нахлупваше ниско над ухого. Модернисти!.... Христо Ясенов и Гео се сдушваха... Туджарчето носеше една шапка с много широка периферия. Налиташе на карирани панталони и черни вратовръзки... Той иГео данасяха последните моди в поезията.... Този откъс от анкетата с Ламар много живо и веднага ни пренася в самото начало на 20-те години, в периода между „Везни“ и „Пламък", преди съдбоносната 23-та, която разтърсва бъл гарската интелигенция. Само няколко бегли щрихи, и назованите имена се изпълват с живот, слизат от страниците на енциклопедиите и ние преставаме да ги чувствуваме далечни и чужди. Разбира се, само този малък откъс не е достатъчен, за да видим от всички страни живия Гео или Ясенов. Необходими са още и още факти. А анкетите са именно това -натрупване на свиде телства от различни информатори, с оценки от различни гледни точки. И когато тези „гледни точки" се засекат от няколко страни, става възможно да се правят изводи за човек или събитие, да се коригира, потвърди или отхвърли едно общоприето мнение.