Иван Мартинов

Много пъти в моя живот съм се сблъсквал с фашистката цензура и винаги успешно съм се измъквал от нейните лапи - от лапите на дракона, както казвахме тогава. Но два са случаите, когато не можах да измамя кръвожадния му поглед и попаднах между зъбите му. Ето, за тези два случая ми се иска сега да разкажа с няколко думи. През 1929 г., в началото на декември, започна да излиза в. „РЛФ". Още с първите си броеве той обърна внимание с бойкия си, революционен тон и изведнъж спечели любовта на многобройните читатели, жадни да чуят прогресивно слово. Смелата постъпка на неговите издатели и редактори, борци за ново пролетарско изкуство и литература, се посрещна с радост от младите, току-що начеващи писатели. Да се създаде работнически литературен фронт, който да събере разпръснатите след въстанието, особено след Априлските събития, творчески сили и да ги обедини и сплоти около лозунга за правдива и честна художествена мисъл - ето задачата, която партията бе поставила пред шепата комунисти около вестника. Програмата на „РЛФ", изразена в уводната статия на първия му брой, а по-късно и в други статиисе прие от всички писатели, близки на делото му и в скоро време в редиците на неговите създатели застанаха и закрачиха заедно с тях много други борци за ново изкуство илитература. Тогава аз, още съвсем млад, ученик в седми клас на гимназията, правех първите си несигурни стъпки в белетристиката. Бях вече печатал стихове в редица прогресивни вестници и списания, предимно ученически, и жадувах за такъв вестник, който да изразява напълно моите разбирания на комунист за изкуството и литературата. Появяването на „РЛФ" аз посрещнах с радост и вълнение, че най-сетне такъв вестник започва да излиза. Всяка сряда с нетърпение чаках да се появи по будките и сутрин рано, отивайки на училище, аз тайно си го купувах, четех, препрочитах, изу чавах дори наизуст много от неговите материали, някои от които и сега още помнятъй силно са се запечатали в паметта ми. На следващата година, в брой 44 от март или април, излезе първият ми напечатан разказ „Безработица" и аз помня с какво вълнение разгърнах страниците на „РЛФ", за да го прочета още на улицата. Оттогава редовно сътрудничех на вестника със стихове, разкази, репортажи и други материали. Бях приет от неговия малък колектив като един от най-младите му съратници и участвувах, макар и да бях ученик, във всички негови инициативи и акции.

Рано сутринта на 6 декември 1929 г. между вестниците и списанията по будките в София и другите градове на страната се появи и един нов вестник: „РЛФ" (Работнически литературен фронт). Оригиналното заглавие с едри рисувани букви и своеобразното оформ ление изведнъж привлякоха вниманието на купувачите. От уводната статия „На ясна кла сова позиция" любителите на художествена литература без колебание разбраха какъв беше този вестник. Но ето и самата уводна статия, която най-добре говори за програмата на редакцията: „Днес. Ясно очертаване на два лагера. Никаква междина! Гражданската война много силно очертава фронтовете: от една страна, буржоазната интелигенция, която през войната позорно мълчеше или пееше химни на убийствения шовинизъм, днес застава на своя ясна класова позиция. Тя прекара гражданската война, като взе участие в похода срещу работ ниците и селяните в шпиц-командите, а след това продължава „героическото си дело: възпява подвизите на убийците, отрича пролетарската интелигенция и следва културната политика на днешната власт. От друга страна стои самият пролетариат със своите неизчерпаеми богатства на култура и изкуство, със своята интелигенция, своите писателипролетарии..." и т. н. От тая уводна статия читателят вижда, че в. „РЛФ" е войнствуващ боен литературен орган на партията, появил се в името на една нова култура, едно ново изкуство, една нова литература - пролетарската. Особено силно подчертават това останалите материали в първия брой. Под уводната статия е поместено съобщение за арестуването и вкарването в затвора по фашисткия закон за защита на държавата голям брой редактори на трудови вестници, чиито имена съставляват цял списък. На останалите две колони е напечатано стихотворе нието „На пост" от Никола Доронски (псевдоним на Никола Ланков). Това стихотворение вълнува със свежестта на чувството и особено с новаторското виждане на автора му: