Ирен Иванчева

Към поетическото творчество на Магда Петканова литературната критика е по-несправедлива, отколкото към драматургията й. Два факта подкрепят това впечатление - броят на издадените критически отзиви и степента на осмисляне на двете страни от творчеството на писателката. Досега цялостно изследване, занимаващо се с поезията на Петканова, не се е появило. Но още през 1934 г. по повод излизането на сб. „Изгубен камък" (1933) с рецензии в печата излизат Г. Крънзов, А. Радев, П. Спасов, П. Горянски и др. През 1936 г. в сборника „Вдъхновени жени" на П. Горянски присъствува кратък очерк за Магда Петканова, където авторът успява да вникне в много черти от поетическия портрет на Петканова, но не оценява правилно „Македонски песни" и зараждащия се в „Изгубен камък" граждански патос на поетесата. Третата стихосбирка на М. Петканова „Кавали свирят (1939) с рецензии посрещат Ю. Казаска, Ст. Божков, П. Пенев, Д. Стоевски, Г. Цанев. Г. Цанев най-правилно намира ключа към тази поезия. На страниците на редактираното от него списание „Изкуство и критика" през 1940 г. излиза рецензията му за „Кавали свирят". Проникновеният изследовател улавя тенденциите в последната стихосбирка в съпоставка с предишното творчество на Петканова, отбелязва прехода от един тип поетика в „Изгубен камък“ към друг в „Кавали свирят". През 1947 г. Бистра Цветкова включва няколко стихотворения на поетесата при илюстриране на застъпената по различен начин славянска тема в творчеството на наши поетеси. Това е статията „Славянски мотиви в творчеството на Дора Габе, Елисавета Багряна, Магда Петканова и Бленика", публикувана в сп. „Сла вяни". Разглеждането на творбите на Петканова в такъв аспект не е станало без известно насилие над тяхната художествена тъкан. От този момент нататък поезията на Петканова става обект на критиката по повод годишнини на писателката. Представителни за такъв тип подход са изявите на Христо Дудевски в сп. Септември, 1960, кн. 8, на Георги Константинов в книгата му „Моето поколение в литературата“, 1970, на Вихрен Чернокожев в сп. Библиотекар, 1975, на Стоян Стаев в сборника с портрети „Литературни вълнения", 1982. Неголемият брой на изявите на нашата критика за поезията на Петканова се съчетава в повечето от случаите с информативно и бегло разглеждане на творбите й, като всеки от цитираните автори дава по някоя и друга вярна характе ристика за поетесата. Най-задълбочен засега остава прочитът на Стоян Стаев, а най-адекватен на поетическата природа на Петканова - прочитьт на Георги Цанев.

The purpose of this article is to present one of the forgotten by the literary history figures - Vessela Strashimirova (1902-1995), the first Bulgarian woman writer and poetess, expressed herself as a coherent marinist in her work from the 30s, 40s, and 90s of the XX century. Another goal of this article is to talk about and illustrate Strashimirova"s ideological project as a poetess of Thracia in the context of the historical losses of Bulgarian territories.