Кирил Дарковски

Вече цели петдесет години абстрактното изкуство се шири под найразлични форми в съвременното буржоазно изкуство. Свидетели сме на едно необикновено културно явление, което като че ли поставя на изпитание всички досегашни представи и теории за същността и функциите на изкуството. Наистина как да се прецени едно изкуство, което от една страна скъсва напълно с реалния обществен живот и се затваря в лишената от възможността за каквото и да било идейно внушение чиста декоративност, но което от друга страна, не се отказва от претенциите да притежава естетическа пълноценност и дори нещо повече - смята себе си за единственото съвременно изкуство, за изкуството на ХХ-ия век? Марксическата естетика неведнъж е давала отрицателна оценка на абстракционизма като антиреалистично, антихуманистично и реакционно изкуство. Няма съмнение, че тази марксическа оценка е правилна. Но тя по-скоро се е основавала на общо-теоретически съображения, отколкото на задълбочено конкретно-историческо изследване.

В средата на миналата година на Запад бе чествувана, с необикновен шум стогодишнината от рождението на Зигмунд Фройд (1856-1939). В големия хор от гласове звучаха и трезви, критични оценки на психоанализата на Фройд. Но не те даваха тон, макар в повечето случаи да излизаха от устата на най-компетентни учени. Много повече на брой бяха и много по-високо звучаха гласовете на възторжените поклонници на Фройд, на които бе даден най-гостоприемен подслон върху страниците на вестниците и списанията. С кого ли не сравняваха Фройд неговите почитатели! Коперник, Нютон, Дарвин, Айнщайн, та дори и Маркс - нито едно от тези най-велики имена в науката не бе пощадено. Целият този шум около името и делото на талантливия, но нестрадащ от излишна скромност виенски психопаталог, не може да предизвика голямо учудване. В обстановката на разлагащото се буржоазно общество и култура психоанализата се оказа превъзходно оръжие в ръцете на реакционните сили. Всички прояви на човешката мисъл и поведение получиха психоаналитично тълкувание, което излезе с претенциите, че е разкрило основните двигателни пружини и механизми на целокупната човешка дейност. С особено усъ