Петър Братоев

Казват, че имената на хората понякога така тясно се свързват с тяхната личност, че е трудно да си представим един познат човек с друго име. Мисля, че това напълно важи и за добрите книги и техните герои. „Под игото" не може да бъде другояче кръстено от нас освен така, както го е нарекъл поетът. Бойчо Огнянов и д-р Соколов не можем да си представим иначе, освен с тези имена, с които са влезли в историята. И ако все пак при хората ние се поддаваме на една илюзия, то при книгите и литературните образи винаги имаме работа с една закономерност. И тази закономерност, струва ми се, е наличието на онова реално естетическо покритие, което съществува винаги между замисъл и изпълнение при всяка талантлива книга, при всеки значим образ. Милена Цанева е онасловила своята първа отделна книга „Из поетичния свят на Иван Вазов". Наред с подзаглавието - литературно-критически статии - това название отведнъж разкрива както замисъла на цялата книга, така и естетическия обсег на нейното съдържание. С така избраното заглавие авторката не обещава много. И, слава богу, достатъчно сме се наситили на претенциозни заглавия, които обещават много, а не дават и половината от очакваното. При М. Цанева не е така. Тя не се заема с изучаване на цялата планина, преди да овладее подстъпите й. Тя не се насочва към Вазовото наследство със самочувствието на историка, нито пък обещава да бъде изчерпателна в рамките на една монография. Нейната задача е по-скромна. Запленена от поетичния свят на Вазов, тя иска да сподели с нас и радостта си от непосредния досег с някои страни само от богатия, разнообразен и поучителен мир на художника, и своите вълнения по повод някои нерешени въпроси. Една скромност, достойна за уважение. Защото зад привидната простота на определението - литературно-критически статии - се крие една ясно осъзна вана естетическа концепция, която се доказва по пътя на конкретните наблюдения и размисли върху Вазовия поетичен свят. Ето защо би било най-малкото прибързано да се мисли, че книгата на М. Цанева е просто една поредица от отделни статии, писани по различен повод и публикувани на различни места, които сега авторката под нася на читателите си събрани заедно. Понякога и така се получава - събират се различни статии и се издават като отделна книга, която нищо друго не обединява освен двете и корици. Един внимателен прочит Милена Цанева - «Из поетичния свят на Иван Вазов», литературно-критически статии, Български писател 1965. на книгата „Из поетичния свят на Иван Вазов" показва, че тя прави щастливо изключение. Тук общото, което обединява отделните статии, не е нито в тематичния обект", нито във външната хронологична последователност. То е другаде - в единната естетическа концепция, в оригиналното тълкуване на предмета, в особеното, подчертано личното авторско виждане и оценка. Това придава на книгата значение, което надхвърля рамките на литературнокритическия анализ на отделни произведе ния и я доближава до научно-теоретиче ското изследване, запазвайки при това свежестта на непосредствените възприятия и емоционални изблици. Може да се каже, че М. Цанева щастливо съчетава „строгия" поглед на учения с неспокойното сърце на поета. Негли тази индивидуална нагласа на „критическия и апарат" обуславя и осо беното очарование на нейния стил - колкото научен, толкова и експресивен, еднакво силен и при теоретико-философските обобщения, и при конкретните естетически съждения. Бидейки „четивен“, стилът на М. Цанева не е лековато есеистичен. Изяществото на фразата винаги се крепи върху дълбочината на мисълта, категоричността на оценките, убедителността на доводите. И затова, пак ще повторя, не юбилеен гланц носят нейните отделни статии, а едно остро усещане на силата и красотата на разглеж Даните художествени явления, преминало в убедителен идейно-естетически анализ. И тъкмо в това е силата на М. Цанева като ценител. Тя умее да въведе непринудено в света на изкуството, като създаде една емоционална атмосфера, в която потопява всичко - и автор, и разглеждани проблеми, и читател. И да направи своите бележки, да развие своите мисли, да наложи своите оценки без излишен критически патос, без надута ученост и дразнеща показност. Един пример от изследването за „Епопея на забравените" е достатъчен, за да представи авторката: „Епопея на забравените" е класическо произведение на приповдиг натия героично-романтичен стил. Тук ге роите се явяват с ореола си на герои, за стават в позата, в която ги обезсмъртяват паметниците. Разбира се, никой не би се наел да препоръчва като общозадължителен един-единствен подстъп към образа на героичното. Но все пак, струва ми се, не може да не се отбележи, че Вазовият тържествен, патетичен стил има своето особено дълбоко пси хологическо основание.

Името на Георги Цанев е така нераз делно свързано с историята на нашата Литература, че винаги когато говорим за нейните най-изтъкнати прояви, ние така или иначе ги свързваме с дейността на критика, а когато мислим за човека и литератора Георги Цанев, в негово лице виждаме една от най-активните фигури на критическата мисъл у нас през пос ледните няколко десетилетия. Проникновен критик и историк с богата ерудирансст, Г. Цанев ето вече в продължение на повече от четири десетилетия работи неуморно на литературното поприще и Георги Цанев, Писатели и ми. Изд. Български писател, 1965 г. пробле 6 дава своя принос в решаването на големите въпроси на нашата литературна история и оперативна литературна критика. Трудно е да се каже къде неговите заслуги са по-големи. Усилията и на критика, и на исто рика са еднакво благородни и резулта тите от тях еднакво значими за нашата литература. Защото проявите и на единия. и на другия, колкото и неестествено да звучи това деление на единната същност на твореца-литератор, са свързани с найактуалните, най-трудните и невралгични проблеми и състояния на литературния ни живот.

На литературно-критическото поприще Стоян Илиев се появи сякаш изведнъж. Критическите му работи станаха предмет на особено внимание, преди да бъдат издадени в отделна книга. Написани свежо и оригинално, те веднага наредиха своя автор във фалангата на най-младите литературни сили, категорично го наложиха като критик с по-особена естетическа нагласа, като критик с физиономия. В негово лице „артистичната" критика спечели още един свой талантлив представител. В каква насока ще се развие по-нататък младият критик, ще увеличи ли актива на артистичната критика, няма ли да повтори някои от нейните увлечения - такива въпроси породиха не говите първи критически изяви.

Литературата в училище - изкуство или наука? Творчество по законите на красотата или учебен предмет като всички останали? Въпросът не е маловажен. От това, как ще се погледне на литературното образование, зависи и как ще се насочи изучаването на литературата в началното училище и какви ще бъдат резултатите в средния и горния курс.