Шестдесет минути с Морис Дрюон

За него самия знаех от публикуваните във френския печат материали. Те не бяха много. Като че ли съвременните френски критици не са особено щедри към живите писа тели дори от неговата величина. За миг събрах в съзнанието си всичко, което бях чел за него: роден в Париж през 1918 г., завършил факултета по политически науки. Участвува във Втората световна война. През 1942 г. избягва от окупираната френска територия и отива в Лондон. Там се включва в Свободните френски сили (FFL). Името му става популярно, когато заедно с писателя Жозеф Кесел написва текста на „Песента на партизаните“ (1943), впоследствие станала химн на освободителната борба на френския народ. Работи като военен кореспондент. Морис Дрюон е автор на над тридесет произведения - романи на съвременна и историческа тематика, есета, новели, пиеси, максими. С голяма известност се ползува романният цикъл - трилогията „Краят на хората" (La Fin des hommes). Първият том „Силните на деня" (Les Grandes familles) епреведен в цял свят и му спечелва най-авторитетната френска литературна награда - Гонкур, за 1948 г. Следват романите, Разруха" (La Chute des Corps) и „Среща в ада“ (Rendez-vous aux Enfers). Тази трилогия, известна повече със заглавието на първия том, привлича вниманието с жестокостта на човешките взаимоотношения в буржоазното общество, жестокост, която се проявява дори и в областта на родствените връзки. Тя е безпощадна фреска на финансовите и политическите среди на Франция в периода между двете световни войни. „Няма съмнение, пише един френски критик, че такова изследване на човешката участ чрез живота на тези, които Ръководят колективните съдбини, илюстрира и помага да се разбере произходът на драматичните стълкновения в съвременното общество. " Още по-голяма известност имат историческите му романи - „Прокълнатите кралена (Les Rois Maudits), 1955-1960 г. Всички герои от шестте романа на тази серия са реално съществували исторически личности. С голямо художествено майсторство М. Дрюон пресъздава на страниците на своите книги епохата на френското Средновековие - XIV в., времето между процесите срещу тамплиерите и началото на Стогодишната война. Писа телят разкрива документирани подробности от ежедневния живот по това време, политическите драми, човешките страсти, изправяли едни срещу други крале, кралици, папи, министри, висшепоставени барони... Но нима всеки исторически роман не е пропит от влиянията на естетическите, икономическите и социално-политическите възгледи на времето, в което е написан?