Резюме
В германската идеалистическа естетология Хегел заема по време и по кръг проблеми средно място между Кант, Шилер, Шелинг, от една страна, и Шопенхауер, Хербарт, Шлайермахер, от друга. Хегел тръгва от станови щето на Кант и Золгер, за които естетическата дейност е не теоретична, а практическа (нещо практическо осъществено в своето съвършен- ство) така, че изкуството принадлежи не на теоретическата философия, а на практичес ката философска мисъл. Следвайки Шелинг и Золгер, Хегел не намира място за изкуст вото във "Феноменологията“ и „Философията на духа", където са анализирани формите на теоретическото мислене. За Хегел изкуството не е представително за абстрактните съжде ния, то представлява конкретното понятие, форма на реализиране на свободата на ду ха - непосредствено, чувствено сбективно познание. Поради това артистичната фантазия (понятие, наследено от Шилер и романтиците) не действува като пасивното, рециптивно въображение, а търси рационалното в дейст вителното (обективното) и вътрешната истина на предмета. „Рационалното в предмета - пише Хегел - който артистът еизбрал, не трябва единствено то да предизвика неговото съзнание: артистът трябва добре да е обмислил същественото и истината в цялото им проте жение и дълбочина.
Актуалният Хегел
-
ИздателПечатница на Държавното военно издателство при МНООбхват на страниците:152-158Брой страници7ЕзикБългарскиБрой преглеждания:ПУБЛИКУВАНО НА :
download: download
-
Ключови думиРезюмеВ германската идеалистическа естетология Хегел заема по време и по кръг проблеми средно място между Кант, Шилер, Шелинг, от една страна, и Шопенхауер, Хербарт, Шлайермахер, от друга. Хегел тръгва от станови щето на Кант и Золгер, за които естетическата дейност е не теоретична, а практическа (нещо практическо осъществено в своето съвършен- ство) така, че изкуството принадлежи не на теоретическата философия, а на практичес ката философска мисъл. Следвайки Шелинг и Золгер, Хегел не намира място за изкуст вото във "Феноменологията“ и „Философията на духа", където са анализирани формите на теоретическото мислене. За Хегел изкуството не е представително за абстрактните съжде ния, то представлява конкретното понятие, форма на реализиране на свободата на ду ха - непосредствено, чувствено сбективно познание. Поради това артистичната фантазия (понятие, наследено от Шилер и романтиците) не действува като пасивното, рециптивно въображение, а търси рационалното в дейст вителното (обективното) и вътрешната истина на предмета. „Рационалното в предмета - пише Хегел - който артистът еизбрал, не трябва единствено то да предизвика неговото съзнание: артистът трябва добре да е обмислил същественото и истината в цялото им проте жение и дълбочина.